Как да се оценява ползата от прилагането на едно или друго лечение и как да се възроди здравната статистика при все още липсващото електронно здравно досие и други неуредици в здравната система - това обсъдиха експерти и граждански организации на кръгла маса в Народното събрание.
Как да се оценява ползата от прилагането на едно или друго лечение и как да се възроди здравната статистика при все още липсващото електронно здравно досие и други неуредици в здравната система - това обсъдиха експерти и граждански организации на кръгла маса в Народното събрание.
У нас не винаги се правят, а когато ги има, често не се вземат под внимание, фармакоикономическите анализи за ефекта от прилагането на нови видове лечение и нови технологии в медицината.
При разпределянето на обществения ресурс в здравеопазването често се спазва принципът: кое е най-евтино, без да са смята факта, че по-съвременните и напредничавите лечения, методи и терапии, макар и по-скъпи заради по-добрата ефективност, излизат по-евтино на здравно-осигурителната система и реално снижават разходите на обществото.
Дискусията на тема "Оценка на заравните технологии" е под патронажа на
председателя на Комисията по здравеопазването д-р Нигяр Джафер. Инициативата е на Българското представителство на Международното общество за фармакоикономически проучвания и анализи (ISPOR). Своя опит представиха
словашки, унгарски и български специалисти.
Оценката на здравните технологии е нещо ново за България, което навлиза през последните години. Налага се от необходимостта да се подобри системата на ценообразуване на лекарствата у нас. В развитите страни от Европейския съюз и някои държави от Източна Европа вече са въведени подобни системи, които реално оценяват дълготрайния ефект - медицински и финансов - от прилагането на дадено лечение.
Сега цените на лекарствата се реферират - сравняват в различни европейски страни, за да няма драстични разлики и въпреки това пак се стига до порочни практики като реекспорт на медикаменти, реимбурсирани от здравните фондове, от държави, където цената е доста пo-ниска. В други случаи, при падане на цената някои лекарства, дори и без аналог, биват изтегляни от пазара в ущърб на пациентите.
Експертите смятат, че е необходимо да се подготвят ясни критерии при реимбурсацията на лекарствените продукти, като се имат предвид местните специфики. Така ще може да се избегнат негативите, свързани с реекспорта и
изключването на лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък, в
резултат на реферирането при ценообразуването.
Според д-р Нигяр Джафер, председател на Комисия по здравеопазването на НС
в България, трябва да се отчете специфичната икономическа и социална среда в страната при извършването на фармакоикономическия анализ при ценообразуването на лекарствата и медицинските технологии-теми, по които
нашето общество е много чувствително.
Проф. Давид Данко от Университет „Корвинус" в Будапеща препоръча за България и Балканите "балансиран модел" на ценообразуване - фармакоикономически анализ на приложението на лекарството и съобразяване с местните икономическите възможности и специфики.
"Считаме, че системата за балансирана оценка, въведена поетапно, може значително да допринесе за ефективността и обективността на решенията за
реимбурсиране на лекарствени продукти в региона. Освен това, въвеждането
на подобна система може да повиши прозрачността и да доведе до устойчиви
здравни бюджети и подобрен достъп до лекарства", заяви проф. Давид Данко.