Карл Люис, който постигна всичко във феноменалната си кариера

Карл Люис е поредният изключителен спортист сред героите на предаването на БНТ "Истории от Олимпийските игри".

Атлетът е определян от мнозина за най-великия в историята. А, основанията са във феноменалните му постижения.

Люис е дин от най-верните поданици на класицата на спортовете. Звездата на 80-те и първата половина на 90-те години, която умело съчетава спринта и скока на дължина. Още в юношеските си години талантът му го отличава от останалите, на 22 години печели три световни титли от първото атлетическо първенство на планетата през 1983 г. и уверено поглежда към домашните Олимпийски игри в Лос Анжелис. Там Люис е като машина и успява да повтори рекорда на Джеси Оуенс от 1936 г., като триумфира в спринтовете на 100 и 200 м., скока на дължина и щафетата 4х100 м.

Преднината му пред съперниците е огромна и той се превръща в звездата на игрите. Въпреки категоричният си успех Карл получава критики, че е прекалено дистанциран и егоистичен, че не е отворен към публиката и не е мачо-тип и така и не успява да спечели сърцата на американците. През 1987 г. на световното първенство в Рим митът за непобедимия Карл е развенчан от канадеца Бен Джонсън, който му отнема златото на 100 м. с цената на световен рекорд.

Същият сценарий се повтаря и година по-късно на Олимпийските игри в Сеул. Два дни след финала гръмва бомбата, че Джонсън е хванат със станозолол и е лишен от титлата. Победата отива при американеца, който е завършил втори. След Игрите става ясно, че Люис също е дал положитнелна проба за ефедрин на олимпийските квалификации на Съединените щати, но се е оправдал пред националния олимпийския комитет, че е взел препарата непреднамерено.

В Сеул Люис печели втора титла в скока на дължина, завършва със сребро на 200 м., а в щафетата на 4х100 така и не стартира, след като американците са дисквалифицирани още в сериите.

4 години по-късно в Барселона Люис стартира само в скока на дължина и в щафетата. Но и в двете дисциплини се окичва със златото. В скока успява да надделее с 3 см. над големия си конкурент Майк Пауъл, с когото година по-рано се завързали жестока битка на световния шампионат в Токио, завършила със световен рекорд. На 4х100 Люис е последен пост за американския квартет, поставил върхов резултат на планетата.

В Атланта Карл Люис печели четвъртото си поредно злато в скока на дължина – единственият в историята с подобно постижение. Това е деветата му олимпийска титла. Не е включен обаче в американската щафета, което да му даде шанс за десети успех, с който да изпревари легендарния Пааво Нурми в класацията на най-титулуваните лекоатлети.

С 9 златни и 1 сребърен медал от олимпийски игри и 8 световни титли Карл Люис остава един от най-значимите в историята на този спорт.

За постиженията си получава и отличието за атлет №1 на 20-ти век.

„Бих отличил първата и последната титла като най-значими, защото не можеш да спечелиш другите, ако не е първата, а когато знаеш, че си вече изморен и спечелиш последната това е изключително. Затова казвам, че първата и последната са най-големите в кариерата ми. Незабравима е 1984 г. с четирите титли – първата на 100 метра, на 200 м беше предизвикателство за мен дали ще успея да спечеля отново, а за третата пък беше трудно, защото бях завършил втори в квалификацията. Всяко състезание в олимпийската ми кариера беше много динамично и вълнуващо. Но може би най-високо отличавам четвъртата ми титла в скока на дължина, когато вече бях на 35 години. Дотогава никога не бях ставал втори, а бях напълно наясно, че повече няма да се състезавам, нямах желание за повече. Знаех, че се отказвам и исках просто да се забавлявам. Гледайки към кариерата си мога да кажа, че няма нещо, което съм искал да имам, а нямам, всичко съм успял да постигна", разказва великият спортист.

Вижте материала във видеото!

Свързани статии:

"Истории от Олимпийските игри" брой 8

Гледайте поредицата "Истории от Олимпийските игри" всяка неделя от...

16:40, 19.12.2023

Чете се за: 01:32 мин.