Николина Щерева, Кръстьо Семерджиев и женския национален отбор по баскетбол носят на страната медали
Преди 50 години на 26 юли страната ни завоюва три медала от Олимпийските игри в Монреал – два сребърни и един бронзов. В лекоатлетическия финал на 800 м стартират две българки – Светла Златева, която почти до началото на Игрите е притежателка на световния рекорд, и 21-годишната Николина Щерева. Още в полуфиналите е ясно, че фаворитките са говори на изключително бързо темпо, а за да намери място във финала Щерева подобрява рекорда на България с 1:57,35 мин. Светла Златева също се класира за втория си олимпийски финал, след Мюнхен 4 години по-рано. Третата българка в надпреварата на 800 м Лиляна Томова спира на тази фаза.
„За нашето приятелство с Николина, аз разказвам следния случай: след полуфинала в Монреал ме хвана страхотна бъбречна криза и тогава Нина, милата, дойде в стаята, разтрива ме, масаж ми прави, какво ли не прави само и само да ми мине. А на другия ден бягаме двете заедно, но тя положи неимоверни усилия, аз да се почувствам по-добре“, разказва Светла Златева в интервю за предаването „Зала на славата“.
От първите метри на самия финал е видно, че бягането ще бъде изключително бързо. Състезателките преминават през първите 300 метра, които по онова време се бягат в отделни пътеки, в почти спринтьорско темпо със задачата да намерят по-добро място при влизането в общата група. Анита Вайс от Германската демократична република и Светлана Стрикина от Съветския съюз повеждат, плътно следвани от Светла Златева. Те преминават първите 400 метра за 55,1 секунди. Групата е компактна, темпото е вихрено.
„Те трите такова бясно темпо наложиха, че ако треньорът ми Стефан Петков ми е казал стой на втора-трета позиция, аз в един момент се оказах затворена в един вътрешен коридор, в който нито можеш да изостанеш, нито можеш да минеш напред. Движиш се в едно бясно темпо, усещаш как твоите шпайкове се опират в шпайковете на човека пред теб и от шиповете сякаш хвърчат искри, а ако изостанеш, някой отзад ще те настъпи. И това продължи, някак като в сън, до около 600-ния метър. И когато останаха последните 200 метра мъглата сякаш се разсея, около 100 метра до края се видя, че някак вече има пространство, има въздух, и аз вече виждах пред мен двете германки Вайс и Цин. Отстрани някой бягаше, но аз нямах видимост. И си помислих – иска се нещо много малко, да продължа и да мина между двете, защото нямаше възможност да ги заобиколя. Те леко се бяха разделили, защото си пазеха коридорите и аз минах между тях. И може би това е моментът, в който изпуснах златния медал. Защото като минах между тях и видях, че не могат да отреагират аз леко завърших бягането. А в това време мина рускинята Казанкина, която вече беше набрала скорост и тя имаше цел, която да гони. Може би като ме задмина и мен, тогава леко отпусна, но тя имаше по-голям шанс“, разказва Николина Щерева.
Първите шест завършват бягането с време по-добро от тогавашния световен рекорд. Татяна Казанкина от Съветския съюз печели златото с 1:54,94 мин. Николина Щерева завоюва среброто с национален рекорд, валиден и до днес 1:55,42 мин. Постижението ѝ и към днешна дата е сред първите 20 във вечната ранглиста в дисциплината. Бронзова медалистка е Елфи Цин от ГДР с 1:55,60 мин. Светла Златева се класира шеста с 1:57,21 мин.
Второто сребърно отличие е на Кръстьо Семерджиев във вдигането на тежести в категория до 110 кг. Двама български щангисти участват в тази категория – 20-годишният Валентин Христов, световен шампион година по-рано, и 22-годишният Семерджиев. Конкурент в категорията им е съветският тежкоатлет Юрий Зайцев. Роденият в Асеновград Кръстьо Семерджиев прави по два успешни опита в движение и със 170 кг в изхвърлянето и 215 кг в изтласкването събира двубой от 385 кг. Също толкова има и Зайцев, но състезателят от СССР има предимство, заради по-ниското си лично тегло. Валентин Христов триумфира с 400 кг, но веднага след Игрите става ясно, че допинг-пробата му е положителна. Така шампион става Зайцев, а Кръстьо Семерджиев става носител на сребърното отличие. 4 години по-късно Валентин Христов отново стартира на Олимпийски игри – в Москва, и завоюва сребро.
26 юли е и денят, в който завършва първият в историята олимпийски женски турнир по баскетбол и призьорките получават отличията си. България е сред шестте отбора-дебютанти. Схемата на надпреварата е всеки срещу всеки, а още първият двубой е от съществено значение за изхода на турнира. Съперник е отборът на Чехословакия.
„Програмата ни беше така направена, че беше подходяща да постигнем успех. Степенуване на съперниците, но най-важна ни беше първата среща с отбора на Чехословакия“, споделя Надка Голчева в интервю за предаването „Олимпийски хроники“.
Гонитбата в резултата е постоянна, а в самия край на мача отборът на България, воден от легендарния треньор Иван Гълъбов, измъква победата с 1 точка – 67:66. Радостта на баскетболистките ни е огромна, за тях е ясно, че този успех им отваря пътя към медалите. На следващия ден тимът ни се среща с отбора на Съединените щати и губи със 79:95. Третият съперник на българските състезателки е отборът на Съветския съюз. „Сборная“ са непобедими на големи шампионати вече 18 години - от 1958 г., когато на европейското първенство, губят от българките, които печелят златото с основния принос на звездата на тима Ваня Войнова. Водени от гигантът Уляна Семьонова съветските баскетболистки са категорични в успеха си – 91:68. Четвъртият мач на България е срещу тима на Япония, сребърен медалист от световното първенство през 1975 г.
„Мачът не вървеше и на полувремето губехме с 13 точки. В съблекалнята другарят Гълъбов ни се караше и хоп, в един момент се появи певицата Йорданка Христова, тя била там за Експо, което се провеждаше по същото време, разведри обстановката, каза ни „спокойно, момичета“, вдъхна ни кураж, излязохме и ги победихме“, разказва Петкана Макавеева за този двубой.
Успехът с 66:63 отваря пътят към медалите. Последният мач е срещу домакините от Канада, до момента инкасирали 4 загуби.
„За този мач ни вкараха в най-голямата им зала „Монреал Форум“, 18-хилядна и ние се шашнахме, къде в България сме виждали такива зали. На загрявката започнахме да стреляме кой в аут, кой зад коша, загубихме представа за мащаба. Но после се успокоихме и ги бихме с 23 точки разлика“, спомня си Петкана Макавеева.
Победата с 85:62 носи на страната ни първи олимпийски медал при жените в отборна надпревара – бронзов. Титлата печели Съветският съюз, среброто е за САЩ. Пенка Стоянова влиза в тройката на най-резултатните състезателки, със съществен принос е и Петкана Макавеева.
Останалите бронзови медалистки са Гиргина Скарлатова, Диана Дилова, Красимира Богданова, Маргарита Щъркелова, Красимира Гюрова, Мария Стоянова, Надка Голчева, Пенка Методиева, Снежана Михайлова и Тодорка Йорданова.
Българките продължават отличното си представяне и на следващите Олимпийски игри в Москва 1980 г., където достигат върховото си представяне. За да се класират за Игрите, момичетата преминават през тежък квалификационен турнир, който се провежда във Варна.
„На този турнир ние колкото победи имахме, всичките бяха с по една точка, и колкото загуби имахме, всичките бяха с по една точка. Ние губехме и печелехме с по една точка“, спомня си Ваня Дерменджиева.
„Всички бяха с изравнени възможности и накрая трябваше да се решават мачовете в последните секунди, в които и аз самата, сега като се връщам назад, се чудя как съм посмяла да ги правя тези неща, но явно добрата ни подготовка, добрият микроклимат в отбора са помогнали“, допълва Петкана Макавеева.
Системата е 6 отбора, които играят помежду си всеки срещу всеки в една предварителна група и след това - суперфинал. Българите печелят убедително срещу Италия - 102:65, бият Куба с 20 точки разлика - 84:64, успех срещу Унгария 90:75, загуба в групата от фаворита СССР със 83:122. Решителният двубой за място на финала е драматичен – срещу отбора на Югославия, като нашите баскетболистки го печелят с 81:79.
„Ти си на Олимпийските игри – участник, финалист си, нищо не губиш. Но тази нашата българска черта: упорити, ама докрай, издържахме и така се поздравихме с още един медал“, споделя една от основните фигури тогава Надка Голчева.
„С Югославия, това фактически беше полуфинала, с който се решаваше дали ние отиваме да играем финал, за златото или за третото място, но все пак за медал. И тогава беше наистина зверски мач. Ние водехме в резултата и при последното прекъсване Гълъбов директно ни нареди: „Вкарвате топката, държите, ако някой тръгне да ви атакува – дриблирате, да ви направят фаул. Така запазихме разликата до последната секунда и спечелихме.“, разказва Ваня Дерменджиева.
Във финалния сблъсък България губи от СССР с 73:104. Сребърните отличия са заслужен венец за изключителния отбор на малка България, изграден върху бронзовото ядро от Монреал с капитан Пенка Стоянова и новите попълнения - Силвия Германова, Ваня Дерменджиева, Евладия Славчева, Ангелина Михайлова, Костадинка Радкова. Тимът ни отново е воден от големия треньор Иван Гълъбов.
Третото олимпийско участие на българския женски баскетболен отбор е на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Там съставът, воден вече от Иван Лепичев, заема 5-о място.
Вижте подробности по темата във видеото.
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
Чуй новините
Подкаст
