В поредния брой от поредицата "Зала на славата" представяме легендарната българска спортистка Надка Голчева.
Тя е една от най-ярките ни баскетболистки, капитан на женския тим на Левски, четирикратен шампион на страната, европейски първенец със "сините" от 1984 година, двукратен носител на Купа "Лиляна Ронкети" през 1978 и 1979 г., бронзов медалист с националния отбор от Летните олимпийски игри в Монреал през 1976 година, сребърен медалист от Москва 1980, двукратен притежател на приза за най-добра баскетболистка на България.
Голчева остава завинаги част от най-славните години на женското направление в българския баскетбол.
"Израстнах в Петрич. Там съм положила първите стъпки в баскетбола. Още в пети клас започнахме активно да се занимаваме с спорт. Учителят по физкултура Димитър Сенгилиев беше много активен в създаването на отбори в училището. Любим спорт му бе баскетболът. Аз започнах даже с лека атлетика, тъй като бях най-висока", започна разказа си Голчева.
Не след дълго открива призванието си в баскетбола.
"В шести клас започнах, беше ми забавно, интересно. И така започна. И на първото голямо състезание, това е финалите в Хасково, където отборът ни стана шампион. Моите родители бяха обикновени труженици. Не са ме насочвали към спорта. Може би училището оказа влияние да се занимавам със спорт, и най-вече учителят по физкултура", сподели тя.
След това получава покана да играе за Левски Спартак.
"1968 година ни извикаха на първия лагер сбор за национален отбор девойки старша възраст. И от отбора извикаха четири момичета, включително и мен. На следващия лагер се спряха само на мен, другите не ги повикаха. Треньор на националния отбор бе Нико Грозев, заедно с Йордан Делев от Пловдив. И така започна моят живот вече в София. Харесаха ме, дойдоха в Петрич, разговаряха с родителите и така в 1969 година се оказах като част от Левски Спартак", каза Голчева.
"Още 1971 година, след европейското за девойки, където станахме трети с националния отбор, попаднах и в женския национален отбор. Включиха ме заедно с Диана Дилова, като най-млади перспективни състезателки. С националния отбор имам 15 години някъде", сподели тя.
Надка Голчева става европейска шампионка с Левски през 1984 година, където на финала "сините" побеждават тима на Виченца.
"Националният отбор на Италия беше съсредоточен във Виченца. Отборът беше много ентузиазиран. Много публика имахме българска в Будапеща. Амбицията ни беше да постигнем успеха, който едно време Славия София също са били шампионки на Европа. Това голямо желание като че ли определи това голямо желание да победим. И се случи", разказа тя.
Голчева разказа и за успехите с националния отбор на олимпийски игри. В Монреал 1976 България печели бронзовите медали, а в Москва 1980 сребърните отличия.
"За първи път приемат баскетбола в олимпийската програма в Монреал 1976 година. И трябваше да преминеме през ситото на квалификациите, за да стигнеме до Олимпиадата. И при баскетбола най-тежко е квалификациите да преминеш, защото отборите на Олимпиадата са 6. Четири отбора бяха обаче по право. И за нас оставаше две места. Успяхме с едно голямо щастливо число, една хилядна, с изчисления, точки вкарани срещу точки вкарани на нас, се класирахме за Олимпиадата, като три отбора имахме равни победи и равни загуби. И след това се оказа, че отборът ни няма никаква официална дреха и екипировка за откриването, защото не знаеха дали ще се класираме. И ние не се върнахме обратно в България, а направо за Олимпиадата останахме там. Първият ни мач с Чехословакия всички така се бяхме настроили, че биеме ли Чехословакия, значи трябва да гониме нещо по-голямо. Изключваме ги американките и СССР. Канада, не бяха още кой знае колко напреднали в баскетбола, Япония и Чехословакия, и ние четвърти отбор. И така се случи, че с Чехословакия беше най-голямата еуфория и най-голямата радост, победа", разказа Голчева.
"В Москва отборът беше малко или много подмладен, но с много качествени и добри сътезателки, които имаха зад гърба си вече европейски първенства. От Левски бяхме се събрали 6 момичета в националния отбор. С Югославия беше един от най-важните мачове, защото ни оставаше само мача със СССР последен. И биеме ли Югославия, сме втори", сподели Надка Голчева.
Тя се върна и към успехите с националния отбор на европейско и световно ниво.
"Националният отбор след това продължи своя възход. Ние имаме вече участие на европейско, ставаме все втори. 1983-а, пак в Будапеща, станахме втори. След това имаше световно първенство. Ние с Петкана като най-опитни успяхме да участваме и на второто световно първенство, в което българският отбор доби право. Второто беше в Москва, а 1983-та в Бразилия. Иван Гълъбов като треньор за мен беше голям стратег, педагог и психолог. Някак си умееше да влезе под кожата на всяка една състезателка, да е мотивира, когато влезе да дава максимума. За това тези години успехите на женския баскетбол се дължат изцяло на Иван Гълъбов", сподели легендата на българския баскетбол.
"За един състезател е много важна семейната среда. Семейството е много важно да те подкрепя. Тук искам да благодаря на съпруга си, който все още ме подкрепя, и когато се отказах, защото беше така доста изживяване за мен, когато отказах даже и треньорска работа вече в баскетбола. Но за дъщеря ми изцяло мъжът ми се грижеше, ние целогодишно бяхме и с националния отбор на лагери", разказа Голчева.
"Много се промениха условията на живот. Децата са много ангажирани. Обаче тези, които са избрали, трябва да имат идоли, за да го следват, да се интересуват, да работят както е работил той. И най-вече да са се отдадени на спорта", завърши голямата българска спортистка.
Вижте предаването във видеото!
Чуй новините
Подкаст
