Следите им щяха да останат завинаги в здравата хватка на глините край Пловдив. Но им било писано друго. Дебелите наслоявания на забравата отстъпиха пред внушителните планове за нова индустриална зона край Пловдив. Спасителните разкопки на археолозите отвориха една врата към миналото, която никой не подозираше.
Тук археолозите работят вече четвърти сезон и още не могат да се справят с основния въпрос - защо още от ранния неолит това място привлича население трайно дори и в тъмните векове в края на бронза.
В този момент, обаче археолозите тъкмо са разкрили останките на двама, от общо 7 погребани в малък некропол от средновековието.
Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "От втората половина на 12-и, началото на 13-и век. Иначе некрополите не са богати и особено пък нашите тук, които явно са някакво селско население, явно не много богати хора, но често откриваме накити. Обички. Ето такива, семпли. Семпла халкичка, която е по една, а не две обички и по-често се открива при мъжете. И много красив накит имахме от другия некропол. Един сребърен наушник с много интересна филигранна украса. Той е вече в експозицията на музея. Ами, много стандартни са християнските гробове. Те са идентични, обичайни в цяла Тракия, като често при главите е поставен камък."
Камъкът най-вероятно е притискал някакви дарове, черги или дрехи, които отдавна за изтлели. Но друг обичай се натрапва тук, който е смущаващо странен.
Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Откриваме кремъци от дикани. Това са едни големи дъски, една платформа, в която са набити остри кремъци от едната страна и това нещо, с това нещо обикновено влачено от животни, волове, магарета или нещо друго, минава над овършаното жито, така че да падне зърната от класовете. И върху гробовете са поставяни парчета от тези дикани и специално този гроб целият бил покрит с такива парчета с дикани, тъй като открихме над 50 до момента, може би и повече кремъци. Интересна ситуация. Едно от обясненията е, че се поставя като мярка против вампирясване. Да не тръгне мъртвецът да се надига от гроба и да нападне на диканите."
Мария Чернева: " Чак пък толкова масово..."
Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Ами тези практики в средновековието са доста популярни в средновековието."
Мария Чернева: "Т.е. не е необходимо човекът да е лош, за да го сложат. Просто за всеки случай."
Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Не е необходимо. И това, доколкото съм чела, така е по етнографски, теографските обичаи - ако е роден в събота, ако е роден на не знам си какъв ден по-особен, ако пъпната му връв била не знам си как, т.е. има опасност, той да стане вампир, за това трябва да се правят такива обичаи."
А и наблизо, в Избегли има находище на кремъци, така че диканите не са били особена ценност. Но в този некропол те може да са имали и друга функция. В един от гробовете откриват и част от дъската и така установяват че тя е била обърната с кремъците нагоре.
Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Тук теренът е много глинест и много твърд. Много трудно се работи. Особено в лятно време, когато заради жегата се спича тази глина и става много твърда. Голяма част от гробовете са закопани на много плитка дълбочина. И ако тези хора са почивали в сезон от годината, когато e било много трудно да се изкопава, ако поради някаква болест, да речем епидемия, поради което една част от гробовете са на много плитко, на 20-30 сантиметра, явно не са имали силите, възможностите, ресурсите да направят тези гробове. И тогава тези мъртъвци са били уязвими на животни, да дойдат, да ги разровят."
Ако съдим по диканите, погребаните би трябвало да са земеделци. Но останките от домовете и големите оградени пространства около тях, говорят че по-скоро, че са били скотовъди. Всъщност археолозите за първи път имат възможност да проучат как е бил огранизиран живота в едно средновековно селище. Мащабите на спасителните разкопки им позволяват да видят по-голямата картина.
Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "И именно през средновековието тези големи ферми са били оградени от огради, от които ние намираме траншеите. Траншеите, които са заграждали пространства всяка с площ около един декар. В това голямо пространство намираме останки от една къща, да кажем колиба, една постройка с не много стабилна архитектура. Ето едната траншея, тя се вижда. Аз ще мина покрай нея, за да я видите. В нея на места са слагани камъни, за да укрепят именно тази конструкция от оградата. И нашата интерпретация е, че това са големи дворове, в които са пазени животни. Мога да ви го покажа така като план - това е една площ от 7 декара и се вижда ето, заградено пространство, много пространство, трето, четвърто, като в такова пространство откриваме останки от една паянтова конструкция от колове, наземна постройка колове забити в земята които оформят стените, вероятно плет и между тях сламен покрив."
Не всичко все още могат да си обяснят. Като странните съоръжения в общите пространства или близост та на некрополите до кошарите. А също и многобройните кладенци, които са част от по-голямата загадка, която учените все още не са разплели.
Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Много кладенци проучихме - това е една от забележителностите на този обект. Имаме вече над 35, може би към 40 кладенеца проучени до момента."
Мария Чернева: "В това твърдото, да копаеш кладенец..."
Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Хич не е лесна работа. Хич не им е била лесна работа, но когато човек има нужда от вода, копаят. И това е една от големите загадки. Защо избират това място? Ние сме близко до Марица, на един километър от Марица. В тази Марица има много притоци. А те избират все това място и това място, за да живеят. В праисторията, през праисторическите, през неолита, в енеолита няма кладенци. Значи те са имали постоянен водоизточник. Най-ранните кладенци са от бронзова епоха."
Но защо избира това място? Имаме Виа Диагоналис. Това е едната причина. Виа Диагоналис, който дава достъп до пътя, до пазарите, оттам до Филипопол. Но Виа Диагоналис върви в дълга отсечка. Вия Диагоналис, както върви така той пресича разни други притоци. Трябва нещо друго тука да ги е привлякло и то пак казвам - за всички периоди. Ранен неолит, късен неолит, целия халколит, ранна бронзова, средна бронзова епоха, ранно желязна епоха, архаичен период. Тук имаме една от, може би най-ранните гръцки колони вътрешността на Тракия.
Разпознават ги по керамиката. Известна като сива тракийска, много финна, с ангоба, доближава се до черния фирнис. И за учените вианаги е било загадка, как тази керамика, която навлиза в Тракия през 6-ти век за няколко десетилетия залива целия регион. Едно от възможните обяснения - за гръцки колонии във вътрешността и майстори, които я произвеждат на място - сега за първи път намери своето потвърждение.
Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Факт е, че имаме пещ, намерихме пещ за изпичане на най-ранната керамика на колело, със съдове в нея запазени. Изключително високо качествена, много много хубава керамика от края на 7-6 век. Архаичният, класическият период. Филипопол поради някаква причина не е обитаван през този период. Трябва да търсим центровете наоколо. И един такъв център, вероятно, е този обект."
След гръцките тъмни векове, архаичния период е и времето, в което населението започва бързо да се разраства и дава началото на великата гръцка колонизация. И преселниците очевидно са образували не само морски колонии.
Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Често керамиката свири. Има примеси в нея, явно железни окиси или някакви други метални примеси. Но някой път откриваме и неща... Както и споменах, една много красива апликация на Дионис, скрита в един питос. "
Римският период край Скутаре поднася поредната загадка. В селището и от този период се отличава с паянтова архитектура, в случая къщата е покрита поне с керемиди, които са оставили следи. Но по-интересно е значителното количество питоси, които откриват подредени под навеси или големи глинени съдове за съхранение най-често на зърно.
Елена Божинова, ръководител на археологическите проучвания: "Откриваме 5-6 групи такива на голяма площ. Тоест много зърно, много продукция, която тук е пазена за известен период от време. Това зърно е произвеждано наоколо. Но защо е складирано тук? Първото ни предположение беше ... тук сме до Виа Диагоналис дали не е някое тържище. Да, но нямаме монети. Буквално за 4 години проучвания, 23 декара площ имаме 20 антични монети ,което е нищожно количество за тоя период."
Спасителните разкопки край Скутаре, отвориха една врата към миналото, която никой не подозираше. Внушителните мащаби позволяват както никога до сега, да се проследи динамиката на едно селище от енеолита до средновековието. Обикновени хора, които иначе биха били обречени на забрава.
Чуй новините
Подкаст
