На Олимпийските игри в Атланта пловдивчанинът става вицешампион на висилка.
Силен мъжки отбор продължава славните традиции на българската гимнастика в Атланта. Водени от авторитетния треньор Васил Василев, момчетата заемат престижното 6 място в отборната надпревара. Трима от тях се класират за Индивидуалния многобой - Йордан Йовчев, Красимир Дунев и Димитър Лунчев.
Трима попадат сред финалистите на отделните уреди. Европейският шампион на земя Иван Иванов остава на два пъти на крачка от медалите - 4 място на земя и на прескок. 12 хилядни разделят Йордан Йовчев от бронза на халки. Така единственият български шанс остава за последния уред - висилка.
„Напрежението е огромно, понеже това е Олимпиада, на 4 години е. Имаш един шанс, качваш се, изиграваш – печелиш, не изиграваш – приключваш. Стадионът беше пълен - над 35 хиляди - и до ден днешен това остава пред очите ми, че аз виждах само висилка и нищо друго. Просто бях самичък с висилката“, споделя Красимир Дунев по-късно.
Големият гимнастически успех в Атланта принадлежи именно на летящия българин Красимир Дунев. Пловдивчанинът, който през 1996 година печели европейско злато на висилка и сребърен медал от световното първенство става олимпийски вицешампион. С атрактивна комбинация, включваща цели шест прелитания той е на 25 хилядни от титлата, дадена на Германия и Андреас Векер за чистото му, но не особено рисково съчетание.
„След като приземих чух как залата се взривява, всички зрители, нашият отбор, който гледаше от трибуните, чувах техните възгласи. Бях ощетен, тъй като германците не бяха взели нито един медал до момента. Това беше последният им шан - Андреас Векер“, спомня си Дунев.
Отличната си гимнастическа подготовка Дунев дължи на личния си треньор в пловдивския Спартак Александър Сотиров.
1990 година е най-мъчителната в живота му като спортист, след като получава тежка контузия в коляното, налагаща оперативно лечение. Сигурен е, че кариерата му приключва.
„Моята цел беше да отида на Олимпиада и това ми помогна да се върна отново в гимнастиката. Година и половина след контузията аз участвах на Олимпиадата в Барселона 1992 година и да се възстановя, да вляза отново в отбора и да участвам на Олимпийските игри беше голяма победа за мен“, споделя гимнастикът.
След олимпийския дебют в Барселона, очакванията за Дунев са да вземе отличие на висилка от голямо първенство. Това се случва едва в Сабае през 1995 година, когато печели бронз. Олимпийската 1996 година му носи отличие от всяко голямо състезание, в което участва. Европейски шампион на висилка, олимпийски и световен вицешампион.
„Този медал тежи 17 години труд“, казва Дунев.
След игрите в Атланта Дунев, Йовчев и Иван Иванов остават в САЩ. Обикалят страната с шоу програми. През 2007 година двамата с Йовчев се връщат у нас и в момента управляват българската гимнастика. Красимир Дунев е президент на федерацията, а Йордан Йовчев - генерален секретар.
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
Чуй новините
Подкаст
