20-те зимни игри са организирани в северния италиански град Торино от 10 до 26 февруари 2006 година. Това е първият вот след промените в процеса по селекция, последвали грандиозния скандал с избора на Солт Лейк Сити 2002. Изборен комитет отсява измежду всички шест кандидати, оставяйки на финалната права само Торино и швейцарския Сион. И за изненада на всички, сесията на МОК в Сеул през 1999-а избира италианския град. Носителката на 10 олимпийски отличия в ски бягането и два пъти олимпийска шампионка Стефания Белмондо запалва олимпийския жертвеник на 10 февруари.

България е представена от 21 спортисти.
Знаменосец на откриването е олимпийската шампионка от Нагано 1998 Екатерина Дафовска, за която това е последно участие. Тя завършва удивителния си олимпийски път с осми места в масовия старт и с женската щафета.
Третия си олимпийски медал печели Евгения Раданова – сребърен в шорттрека. Уникален резултат. Това са половината от спечелените за България медали от зимни игри.

Танцовата ни двойка Албена Денкова/Максим Стависки заема пето място.
Германия оглавява класацията за най-много спечелени отличия – 29, както и за най-много титли – 11. Първият шампион на Игрите е германският биатлонист Михаел Грайс, който побеждава в 20-километровата дистанция, за да се превърне в един от най-успешните спортисти с 3 златни медала.
По толкова имат Ан Хюн Су и Джин Су Ню в шорттрека. Канадката Синди Класен е с най-много пет олимпийски медала в бързото пързаляне, като има и титла на 1500 метра.
На игрите в Торино Италия печели пет златни медала, но два от тях носят особен емоционален заряд. В щафетата 4 по 10 километра в ски бягането повече от десетилетие датира съперничеството между Норвегия и Италия. През 1994 година в Лилехамер пред родна публика норвежците губят от "адзурите" само с 4 десети. В следващите две издания на олимпийските игри скандинавците печелят с разлика от 2 и от 3 десети от секундата.
Домакините на Игрите в Торино са твърдо решени да покажат най-доброто пред родна публика, въпреки че въобще не са фаворити. В първите два поста в класически стил Фулвио Валбуза и Джорджо Ди Чента се движат в основната група от пет отбора. При влизането в свободния стил третият състезател в тима Пиетро Пилер Котлер прави решаваща атака, която извежда скиорите от Апенините начело и това дава такъв аванс на Кристиан Дзордзи, че той има време дори да вземе италианския флаг, с който да триумфира. Златните медали шампионите получават от легендарната ски бегачка Мануела Ди Чента - героинята от Лилехамер 1994, с два златни и общо седем медали от олимпийския игри, член на МОК.
Последното състезание в програмата е маратонското 50 км ски бягане, което за първи път в историята се провежда в масов старт. 10 км преди финала, 21 са претендентите за медали събрани в едва 8 секунди. Всичко се решава на финалната права, където за радост на домакините Джорджо Ди Чента успява да измъкне златото с преднина от само 8 десети от секундата пред руснака Евгений Дементиев, най-малката разлика в историята на тази дисциплина.

Прегръдката между брат и сестра Ди Чента по време на награждаването, част от церемонията по закриване, остава един от най-паметните моменти от Зимните олимпийски игри в Торино.
Пешеходец загина на място при тежка катастрофа на околовръстния път в Ямбол