Изключителният български гимнастик има шест участия на олимпийски игри и четири отличия.
Йордан Йовчев - най-успешният български гимнастик, с рекордните в световен мащаб шест участия на олимпийски игри. Пловдивчанинът е спечелил общо четири олимпийски отличия - сребро на халки от игрите в Атина 2004 и три бронзови - на халки и земя от Сидни 2000 и Атина.
Дебютът му на олимпийски игри е в Барселона 1992, когато е част от много силен български отбор. Четири години по-късно в Атланта вече е сред финалистите, като 12 хилядни го разделят от отличието на халки и остава четвърти. Целият български гимнастически отбор е впечатляващ - Красимир Дунев е вицешампион на висилка, Иван Иванов е четвърти на земя, а тимът ни заема немислимото към днешна дата 6 място.
„От там започнах да се налагам, като нещо от България, който идва и иска да взима медали. Бях много близо, но нямах този късмет. Не знаех колко ще продължавам с гимнастиката, след като такъв форум е на всеки 4 години. Викам: „Ей пак трябва да чакам още 4 години, дълъг период е“. Като план можеш да си го сложиш в календара, но пък да кажеш, че пак след 4 години, пак на този уред ще влезеш на финал, пак в тази дадена минута ще го изиграеш, както ти искаш и накрая евентуално, ако те оценят, да вземеш медал, ми се стори доста трудно и почти невъзможно“, заявява Йовчев.
Тримата български гимнастици решават да останат в САЩ след олимпийския турнир, като обикалят страната с шоу програми. Дунев и Иванов се отказват от спорта, но Йовчев продължава и през 1999 година печели бронзово отличие в многобоя на световното първенство в Тянджин.
В Сидни през 2000 година Йордан Йовчев прави своя олимпийски пробив - две бронзови отличия от финалите на халки и земя. Заема и престижното 8 място в многобоя.
Следва изключително успешен период, в който гимнастикът на два пъти триумфира с по две световни титли - отново на земя и халки от шампионатите през 2001г. в Гент и 2003г. в Анахайм. Това са и годините, в които печели приза за “Спортист №1 на България”.
За олимпийските игри в Атина 2004г българинът е големият фаворит за златото на халки, но съдиите решават да наградят с титлата представителя на домакините Тамбакос. Разочарованието е смазващо, а страната ни е залята от огромна вълна на недоволство.
„Въпреки че нямам златен медал, хората са го запомнили или мен са ме запомнили с това, че съм бил ощетен. Аз така почувствах колко са единни българите и всеки един се чувстваше все едно са ограбили него. Всички бяха зад мен, цяла България. Всеки един за това говореше", споделя сребърният медалист.
По време на церемонията по награждаването красноречив жест на признание прави третият в надпреварата - италианската легенда Юри Кеки посочва българина като номер 1.
„Изненада ме, тъй като той си позволи да каже: въпреки всичко, ето, аз който разбирам също за какво става въпрос, ви казвам кой е истинският шампион“, спомня си Йордан Йовчев.
Тази несправедливост и поведението на нашия гимнастик го превръщат в един от най-обичаните български спортисти. В Атина 2004 Йовчев печели още едно олимпийско отличие - бронз от финала на земя.
Амбицията за реванш и увереността, че може още, водят нашия шампион към още две олимпийски участия - в Пекин2008 той се класира за финала на халки, където завършва на 8 място. А след чудовищни усилия и мъчителна подготовка последното му олимпийско пътешествие е в Лондон 2012 година, когато е на преклонните за един гимнастик 39 години.
Йовчев приключва кариерата си със седмо място на халки и бурни аплодисменти не само от зрителите, но и от съперниците в чест на един изключителен спортист.
Вижте материала от поредицата "Истории от Олимпийските игри" във видеото!
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
Шофьор "летял" с 222 км/ч. край Ихтиман: Над 1500 нарушения в първите 12 часа на контрола за средна скорост
Автобус се преобърна на магистрала до Барселона, четирима са тежко ранени
Чуй новините
Подкаст
