Евгения Раданова - една история за 29 хилядни от златото, една история за спортиста спечелил три олимпийски медала

Евгения Раданова е уникално явление за българския спорт. Тя е единственият български състезател с повече от едно отличие от зимни олимпийски игри. Има три - две сребърни и едно бронзово, и то в спорт, който е непознат за нашата страна - шорттрека. Едва 16-годишна тя прави олимпийски дебют - в Лилехамер през 1994 година. Когато българите още правят първите си крачки в кънки бягането на къса писта.

Още следващата година обаче Раданова започва да попада във финалите на големи форуми. В Нагано през 1998 година Евгения Раданова вече е натрупала опит, а в големият й връх е в Сол Лейк Сити 4 години по-късно. В края на 2001-а тя е направила поредна трета поправка на световния рекорд на 500 метра и се счита за един от фаворитите за олимпийски отличия. Три месеца преди игрите обаче се случва инцидент по време на тренировка на пързалка Славия. Лицето й е разрязано при допир с кънката на нейна съотборничка. Шокът е голям. Следва лечение, пластични операции и една голяма въпросителна - ще успее ли да се възстанови за игрите?

"След инцидента веднага имах желание да не продължавам повече напред. Отне ми известно време да разбера, че въпреки всичко толкова години съм полагала страхотен труд. Може би е по-добре да опитам още един път. Но когато започнах да тренирам, изпитвах голямо притеснение, когато изобщо някой се доближи до мен, състезател. Това нещо с времето успях да го преодолея, но загубих доста ценно време точно преди самите игри в Солт Лейк Сити.

Раданова не просто заминава напълно подготвена, но успява да спечели две отличия - сребро на 500 метра и бронз на 1 500 метра.

"След като спечелих първия медал, толкова бях щастлива, толкова много се радвах, че имах чувството, че съм спечелила златния медал. И по някакъв начин смятам, че това за мен е бил моят златен медал, тъй като съм преодоляла себе си, страховете си, дадах абсолютно всичко от себе си на спринта, на любимата ми дистанция – 500 метра. Дори се спомням, че в коридора ме срещна Иван Славков ми каза - хайде бе, Жени, ще те чакам на стълбичката", спомни си тя.

"И аз толкова бях впечатлена от това нещо, което ми каза, и развълнувана и си казах - Боже, тогава щом ми каза, че ще ме чакат, ще ме чакат", добави Раданова.

Следващото предизвикателство я чака зад ъгъла - предложение да се подготви за участие на летните олимпийски игри - Атина 2004. Раданова взима квота и заминава за гръцката столица, където става първата българка, участвала на летни и зимни олимпийски игри.

"Извадиха едно колело, казаха ми по-късно, че е от 1960 година. Гледам това колело, срам ме е да питам, но аз не виждам то дали има спирачки. Казвам, извинявайте, но къде са му спирачките. Те казват - нашите колела нямат спирачки, намалява се скоростта с намаляването на оборота на въртенето на педалите. Ама как няма спирачки, а как ще спра? Намалявате оборота на въртенето. Добре, държат ме 4 човека, аз се качвам на това колело, а през цялото време представям си, че падам. И така, това беше началото", разказа тя.

Раданова взима квота и заминава за гръцката столица, където става първата българка, участвала на летни и зимни олимпийски игри.

"До ден днешен твърдия и казвам, че никога не съм вярвала, че това ще се случи. В този момент по свой начин аз бях се наситила от моя спорт и може би тази възможност за лека промяна, всъщност имах нужда от нея", обясни Жени Раданова.

В шорттрека тя има една нереализирана мечта – олимпийско злато. Стремежът й да я постигне, я отвежда в Торино през 2006-а. В любимата си Италия тя печели още едно сребърно отличие - на 500 метра.

"Аз печелих среброто и въпреки, че ми се искаше много да се радвам, аз се чувствах победена. Много ми беше трудно да приема този факт, тъй като разликата между нас беше само 29 хилядни. За мен е важно, че имах много голяма мечта, следвах я, вървях по пътя, дадах всичко от себе си и почти успях", сподели Раданова.

Въпреки намерението си да се откаже, Жени участва на олимпийски игри за рекорден 6-ти път през 2010-а. След Ванкувър тя слага край на изключителната си кариера, в която има 3 олимпийски медала, 3 поправки на световния рекорд на 500 и една на 1500 метра, забележителните 7 абсолютни европейски титли.

Пътят й остава свързан със спорта като президент на клуб и треньор. За известно време е служебен министър на спорта.

Вижте историята във видеото!