Партиите и държавната субсидия

Съвсем по разписание в средата на април партиите са се отчели пред Сметната палата за предходната година. Кой какво е похарчил, какви са приходите от членски внос, дарения и разбира се, държавна субсидия. Сметките показват, че за издръжка на партиите държавата е отпускала по 50 млн. годишно. Субсидията за всяка формация зависи от това колко гласа е получила на изборите. Уравнението изглежда така - броят на действителните гласове, умножен по 12 лв. на глас. Освен партиите, които са прескочили 4% бариера, пари от хазната получават и всички останали с над 1% от гласовете. Така за много малки формации държавната субсидия се оказва стимул да участват в изборната надпревара, макар да знаят, че ще останат пред прага на парламента. Според бившия председател на Сметната палата Георги Николов летвата за държавна субсидия трябва да се вдигне. "Този праг трябва да се вдигне най-малко на 2, а защо не и на 3%, по този начин партиите, които ще имат право на субсидия, но са извън парламента, ще имат и реално политическо присъствие в страната, а не само от избори на избори с тази цел", подчерта доц. Георги Николов. Като експерт Калин Славов от години следи как се финансират партиите. Обществен договор с 22 партии, заявили участие на тези избори, му дава възможност за достъп до подробните им финансови отчети. "Всъщност има опасност от стимул - участниците в политическата надпревара да се стремят да постигнат 1% заради тази субсидия, а не за да бъдат пълноценни участници в политическия живот", пояснява той. Спорно е и коя е най-добрата формула за раздаване на субсидия. Георги Николов предлага държавните пари да се дават не според броя гласове, които получава партията, а според броя депутати, които вкарва в парламента. "Дали един депутат ще бъде избран с 20 хиляди действителни гласа или с 30, това е все едно за него, но за субсидията не е все едно", обяснява той. Ще гони ли субсидията депутата и в следващия парламент? Тази зависимост предизвика множество дебати в предишното Народно събрание, когато парите вървяха след отцепниците. Така партиите освен места губеха и пари. А регламентът предизвика подозрения за влияние върху независимите народни представители, напуснали партийната скамейка. По време на кампания най-любопитен е въпросът какви други приходи използват партиите, освен средства от субсидии и дарения. "Финансирането, което е недекларирано. Различните форми на спомоществователство в политическата дейност, които са действали за политическата партия, но нямат реално място в нейния отчет", казва Калин Славов. Кой каква субсидия ще вземе, сметките ще станат ясни след изборите. Едно е ясно - дори и да останат извън парламента, пак ще има партии, които ще разчитат на субсидията.