Успение Богородично в Троянския манастир

Хиляди вярващи препълниха храмовете и манастирите в цялата страна на днешния празник Успение Богородично. Около 10 километра достигна колоната от автомобили, които днес следобед се опитваха да стигнат до Троянския манастир. Тази сутрин тържествена света литургия в храма на манастира отслужиха българският патриарх Максим и свещеници от Светия синод. Хората отправиха молитви пред чудотворната икона на Света Богородица Троеручица. Какво се случи в дъжда, вижте един репортаж за вярата и божиите чудеса.

Пътят никога не е непреодолимо дълъг, ако знаеш защо го следваш. И ако си тук в ден като днешния, дъждът не може да бъде препятствие, но днес сигурно е знак. Че Бог не е твърде далеч. Че това, което те връща назад, към място, на което си идвал преди години, сигурно е същото, което те тласка напред, към нещо, което искаш да достигнеш.

"От къде идвате?

– Калгари, Канада. Целият род на майка е от този район. Тук си е наше. Нещо все си ни тегли насам, идваме си. Много е хубаво тук, красота.

- Мъчно ми е за тях, но знам, че живеят добре.

- За какво се молите?

– Да сме по-близо до близките си. За доброто на България, да можем да се върнем един ден тук, да ни е хубаво, както едно време."

Хиляди молитви, изречени пред чудотворната икона в препълнената църква. Хиляди ръце, докосващи образа на Света Богородица Троеручица.

"Вярвам много и много ми е приятно. Учила съм вероучение, с учителките под строй и в църквата, молитвите си казваме."

В дъжда много от хората тук разказват за божии чудеса, споходили вярващи и невярващи. Като дъщерята на леля Йорданка.

"И се яви Исус Христос на прозорец на вратата, и тя като не вярва взе кърпа, и вика – мащай се оттук, мисли, че магия нещо, Исус Христос й се явил да й помогне, вместо да се прекръсти, да се помоли."

Досега не помнят на този ден да е валяло толкова много.

"Какво казват като вали на Богородица?

– Че на берекет било, други казват, че е нещо оскърбена, рони сълзи."

Спомнят си и как чудотворната икона преди години плакала, видяли, че била покрита с капчици като миро. Света Богородица Троеручица излекувала болни, дарила деца на бездетни семейства.

митрополит Неофит: "Нека да вярваме и в чудото на освобождението на нашите медицински сестри. Въпреки намесата на силните на деня, ние вярваме и в силата Божия."

За иконата легендата разказва, че е донесена на това място от монаси, идващи от Атон и пътуващи към Молдова. И след като презимували в местността Могилата, иконата изглежда не искала да си тръгне оттук.

"Тръгнали са да я носят, като стигнат до там, конят не върви, с кон са я карали, не е имало като сега коли. Конят спира. И два-три пъти са се мъчили, не могла, там са направили параклис."

Време е да тръгва литийното шествие. Иконата, понесена на ръце, напуска храма. В този момент забелязваме в обектива на камерата ни замъглено петно да закрива образа. Всичко се случва бързо. Хиляди протегнати ръце да докоснат Троеручицата. Хиляди забързани стъпки след нея. Извън по-прозаичната причина – влагата отвън и топлината в църквата, някои от хората наоколо видяха зад проблема с камерата знак. Един от многото този ден.

"Да ти кажа – има нещо в тази природа, та командва, но не знам – вяра ли е, не знам какво е."

През това време хиляди желаещи да стигнат до манастира чакат в километрична колона от автомобили.

"Имаме време, не бързаме, нищо не би ни отказало.

- Вярвате ли?

– В какво?

– В Бог?

- Ако го имаше, нямаше да бъде толкова зле в България.

- А в какво вярвате?

– В собствените ми умения, в нищо друго."

В малкия параклис вярата кара още стотици да чакат пред иконата.

"Бог е спасител, аз вярвам в него и винаги ще вярвам."

Молитви на хора, които не са изморени от пътя си дотук. Които отнасят и надежда за лек в шишенце светена вода. Които си тръгват от това място с усещането, че и на тях може да им се случи чудо. Че Бог не е далеч. А неусетно е спряло да вали.