Вагнеров маратон в операта

Тази вечер в Софийската опера има наистина грандиозно събитие. За първи път в историята на театъра у нас ще бъде показана цялата тетралогия на Рихард Вагнер "Пръстенът на Нибелунга". Цялостното представяне на най-значимата вагнерова творба е плод на четиригодишен труд на солисти, оркестър, хор и технически служби. Началото идва като поредната голяма амбиция на Пламен Карталов да предизвиква всички около себе си. Не му стигат мащабните суперпродукции на открито, в които Софийската опера е доказала, че може да работи като наистина голям театър. За да претендира трупата за истински международен престиж, тя трябва да има в репертоара си Вагнер. И то не просто Вагнер, а върхът в неговото творчество - Пръстенът на нибелунга. И докато всяка година на сцената се появяваха една по една творбите от цикъла, нещата изглеждаха постижими. Сега обаче е времето за истинския Вагнеров маратон, защото на сцената в разстояние на една седмица ще се покажат и четирите опери, а това са 16 часа музика. "Искам да ви кажа, че в някои театри оркестрантите не могат да издържат натовареността - това са устни, това са ръце и много пъти в трето действие се сменят валдхорните, някъде се сменя половината оркестър. Чух, че в Италия не всички оркестранти в Миланската Скала участват в Пръстена на нибелунга и за някои позиции в оркестъра се търсят оркестранти от други градве и други театри", поясни Пламен Карталов. Съставът е изцяло от български певци. Още едно доказателство, че българските гласове имат потенциала да се справят с тази дълбока и сложна музика. На диригентския пулт обаче застава човек, отраснал с Вагнер - диригентът Ерих Вехтер. И така "Пръстенът" на Вагнер се завърта у нас. И трупата на Софийската опера има още един повод в подкрепа на своето европейско самочувствие. А публиката вече чака новите провокации, които театърът се готви да й предложи. "Когато дойдох за първи път, не знаех какво приключение ще е това за мен. Като разбрах, че всички солисти са българи и по принцип не говорят немски, бях в известен шок. Но после чух, колко ясно пеят на този език, без да го познават и осъзнах, че просто имат усещането за езика, което само по себе си е изумително", сподели Ерих Вехтер.