Световноизвестното сопрано Джесика Прат ще подари тази вечер на българската публика един изключителен и необичаен концерт. На сцената на Софийската опера, под диригентството на маестро Даниел Орен, тя ще изпее пет от най-трудните сцени на полудяване в оперната литература.
Да изпееш сцената на полудяването от „Лучия ди Ламермур“ е само по себе си певчески подвиг. Тя трае цели 20 минути, в които вокалните трудности идват една след друга като вълни. Представете си сега, че към тази сцена са добавени още четири подобни. Джесика Прат ще ги изпее една след друга, което е демонстрация на уникално певческо майсторство. Макар сцените на полудяването да са нещо като задължителна щампа за белкантовите опери, те много се различават една от друга. Разликите се коренят в биографиите на техните композитори
Джесика Прат, оперна певица: "Всъщност Доницети е композирал най-много опери със сцени на полудяването. Той е имал сифилис и самият той е полудял. Започнал да композира тези сцени, когато започва заболяването му и мисля, че чрез тях той е изследвал какво става в неговото съзнание. И всъщност начинът, по който той композира сцените на полудяване е много реалистичен. Самият Белини е страдал от депресия и неговите сцени на полудяването са по-свързани с тежките депресии."
Белкантовият репертоар е много плашещ за певците, защото изисква невероятна вокална виртуозност. Джесика Прат има своя тайна как поддържа смелостта си да пее тези роли. Казва, че това е като язденето. Дори да паднеш от коня, трябва веднага да се върнеш обратно на гърба му. Само така страховете могат да бъдат преодолени.
Мавзолей-ротонда и скален гроб на обожествен тракийски владетел откриха на Перперикон
Бургаската опера представя "Канцонети под звездите" на остров Света Анастасия
От началото на август започва кампанията „Зелени библиотеки в парковете на София – 2026“
Заради критично ниското ниво на Дунав: Министерството на енергетиката е в непрекъснат контакт с АЕЦ „Козлодуй“
123 години от Илинденско-Преображенското въстание: Панихида и военен ритуал в местността „Предела“