Стотици хора се сбогуваха днес със загиналите при трагичния инцидент в Охридското езеро. В Пирдоп беше извършено общо поклонение за 14-те жертви от Пирдоп, Антон, Мирково и Златица. Опелото за 15-ата жертва беше в село Рибарица. Телата бяха изпратени с траурни процесии до родните им места. Днес сред скърбящите бяха и външните министри на България и Македония, както и кметът на Охрид.
Стотици хора се сбогуваха днес със загиналите при трагичния инцидент в Охридското езеро. В Пирдоп беше извършено общо поклонение за 14-те жертви от Пирдоп, Антон, Мирково и Златица. Опелото за 15-ата жертва беше в село Рибарица. Телата бяха изпратени с траурни процесии до родните им места. Днес сред скърбящите бяха и външните министри на България и Македония, както и кметът на Охрид.
Хора заприиждаха от сутринта. Сведени погледи, цветя в ръцете, гаснещи свещи, истории от позабравени спомени. С тих глас натъжени възрастни се сещаха за ученическите дни от преди десетилетия, когато с някоя от жертвите били в младежка компания. И така в спомените стигаха до тъжния и неочакван край.
Потърпевша: "Заедно си седнахме и тъкмо се снимахме на кораба и той се обърна за миг. И повече не ги видях. Видях едната комшийка удавена, а аз се борех с една дъска."
В мътните води краят незаслужено, мъчително рано дошъл и за Мария. На 22! Заради нея класът й се събрал. И вече пораснали, но толкова млади, плачеха с класната.
Класната: "Много тих, мил човек, готов да се притече на помощ на всеки един."
Тук мъката беше заляла всички, но не беше удавила спомените. Не и тях! От Пирдоп осем от ковчезите бяха закарани в село Антон... И след тях тръгна цялото село. От утре хората от Антон ще започнат да идват в параклиса над селото и споменът за техните приятели ще заживее зад стените му, а той ще продължи да белее и да напомня колко крехък е човешкият живот.
Полет на началника на щаба на либийската армия загуби радиовръзка над Анкара