Френското измерение на скандала "Сноудън"

Френската служба за външно разузнаване следи телефонните разговори, имейлите и дейността в социалните мрежи на французите в страната и в чужбина. Разкритието на вестник "Монд" дойде в съзвучие с неудобната информация на Едуард Сноудън за американските служби, които са прихващали информация от Европа по подобен начин. Разкритията на Едуард Сноудън предизвикаха вълна от възмущение в много държави. Едни се опасяваха, че са потенциални мишени на подслушване, а други - от мащаба на прихващане и критериите за събиране на информация от електронни съобщения. Франция, обаче, се възмущаваше твърде слабо, отбелязва вестник "Монд". Изданието твърди, че е наясно защо. Според вестника в Париж очевидно са знаели и по-рано за американската програма за следене. Но по-важното е, че френските служби са разполагали със собствена система за следене на електронната комуникация. Чрез нея те са проследявали сигнали от компютри и телефони в страната, а също между Франция и други държави. Според информацията на "Монд" системата не е прониквала в съдържанието на разговорите, а е целяла само да създаде карта, показваща кой с кого говори. Според "Монд" тази дейност е незаконна. "Всички наши комуникации се шпионират", пише изданието, което базира информацията си на неназовани разузнавателни източници и публични коментари на служители от разузнаването. "Имейлите, текстовите съобщения, телефонните разпечатки, достъпът до Фейсбук и Туитър после се пазят с години", отбелязва вестникът. Тази дейност е сходна с действията на американската Агенция за национална сигурност, разкрити от работилия за нея Едуард Сноудън. Според "Монд" френската комисия по национална сигурност, чиято задача е да упълномощава целенасочено шпиониране, и парламентарната комисия по разузнаване са оспорили информацията на вестника и са казали, че външното разузнаване действа съгласно закона. Следенето на електронната комуникация се оправдава предимно с противодействие на тероризма. Самата разузнавателна служба не е коментирала въпроса.

Автор: Милен Атанасов