Ангелите на отец Кънчо от Ловеч

Отец Кънчо гледа към небето. Катери се като котка, а расото му е останало някъде на земята. Продължава по-стръмното и все по-нагоре. Днес катери ловешките скали, но догодина ще щурмува Стената на Смъртта в Алпите. Страх го е, но не от Бога. Те двамата на скалата са заедно... А долу го чакат неговите ангели...

След няколко часа отец Кънчо Кабадийски ще трябва да проведе вечерната служба и да венчае младоженци в Ловеч. Но никой не подозира, че ще дойде от чукарите. Само неговата група от „планински ангели", както ги знаят в Ловеч. Ангелите са различни - един лепи плочки, друг е свободен артист, трети учи за архитект в Германия. Макар да са група по екстремни спортове, харесват и „Ангелите на Чарли", но за разлика от холивудската история, те понякога се събират да пренесат и някой гардероб заедно.

На стръмното са станали част от една обща история, в която всички се учат на силата да преодоляват изпитания. Докато един се катери горе, друг го пази долу. Еднакво трудно е...

Отец Кънчо Кабадийски: „Изпитанията са за това да помогнат на човека да се справи с най-голямата чернилка, с която е свикнал да живее всеки един ден, и тя повече не му прави впечатление, а това е, което ни разрушава като истински хора. Изпитанията идват от Бог и Бог ни дава сили да ги издържим тези изпитания и ни прави по-силни, дори когато става дума за тежки беди като болести и смърт, тогава идват моментите, когато трябва да си помагаме..."

Днес с отец Кънчо са Чавдар и Калоян. Утре сутрин тримата ще потичат заедно в планината. Уважават специалните задължения на свещеника, но го приемат по скоро като приятел, с който заедно ги мокри дъждът и ги жулят камъните:

Калоян Николов: „Аз съм обикновен беден студент, уча в Германия и може би да - един ден ще стана архитект, но никога няма да забравя тази страна, винаги ще се връщам, ще идвам тук, надявам се..."

Чавдар Великов: - От кога си сред ангелите? - От година и нещо, от началото... - Е, как се събрахте толкова ангели? - Ами то от начало не бяхме много - десетина, после взеха да идват, видят ни на скалите и питат можем ли да дойдем, разчу се...

На старата римска пътека до скалите отец Кънчо се разделя с „планинските ангели". Неговата служба започва винаги навреме. Дори когато църквата „Света Троица" в Ловеч е полупразна. Понякога от стените го гледат само очите на изрисуваните ангели...

Но понякога отец Кънчо обича да говори в църквата. Особено в неделите. И когато като всички е развълнуван от нещо, го включва в неделните си проповеди. Следи всичко в държавата и сериозно казва, че не слуша Мадона, а предпочита рок, но кани утре всички в Ловеч да се поклонят на мощите на Мария Магдалена. Убеден е, че думите имат страшна сила - понякога могат да бъдат поезия, а понякога смъртоносна рана. Че човешките болки и редуващите се нещастия не са наказание. А животът е в детайлите, в малките подробности, за които никой не се сеща, докато те не го преобърнат:

Отец Кънчо Кабадийски: „Човек прави злото да има плътност, човекът му придава реалност, а иначе то само по себе си не може, то се поражда от човешките дейности..."

Отец Кънчо Кабадийски: „Нямаме универсален отговор за случващото се. Защото ние имаме един огромен дар, който не ценим достатъчно добре - това е свободният избор. Човек може да избира, човек се ражда независим и свободен дори от Бога и божията воля. Това е образът, по който сме създадени. Но самият апостол Павел казва: „всичко ни е разрешено, но не всичко е полезно. А на мен ми харесва мисълта на една добра католичка майка Тереза - „да правим каквото трябва, пък да става каквото ще..."

На отец Кънчо му личи, че спазва тази житейска мисъл. Не го афишира, но всеки ден се качва на колата си, обозночена като част от „планинските ангели", и отпрашва към мястото, където няма ангели - в затворническия параклис. От 10 години идва тук. Не обръща никакво внимание на подигравките, но днес за разговор го търсят и рецидивисти с доживотна присъда:

Кънчо Кабадийски: „Казано е в Евангелието - дори за един разкаял се грешник радостта в небесата е огромна."

Кънчо Кабадийски: „Да се загуби надеждата е много тежко. И за нас, които не сме в затвора, също... да загубиш надеждата... тогава може да посърнеш, може да изчезнеш...."

А когато иска да погледне още веднъж към небето - отец Кънчо отново отива при върховете. По римската пътека, където понякога води дъщеря си да търсят подкови за късмет. Научил е от своите разговори по високото, че истински ни променя не болката и страхът, не унижението или отчаянието - променя ни радостта:

Отец Кънчо Кабадийски: - Вярвате ли, че има нещо отвъд върховете и отвъд смъртта? - Е, разбира се, има други върхове, а отвъд върховете и смъртта животът продължава... Този живот, получен от Бога, продължава във вечността, защото Бог не взима подаръците си обратно. Когато ни го даде, не си взима това, което е направил. Когато ни даде живота, казва: „ето, заповядай, това е животът, радвай му се и ние започваме да живеем, но дали се радваме или не - зависи от много неща... - Значи най-големият дар е животът? - Да, така е...