Днес се простихме с майстора на филмовата камера - оператора Атанас Тасев. Близки и колеги го изпратиха в последния му път. Да му кажe сбогом дойдe и големият писател Валери Петров, по чиито сценарии Атанас Тасев снима филмите "Рицар без броня" и "Един снимачен ден". С неговото име са свързани 37 игрални и около 50 документални киноленти, сред които "Иконостасът", "Дърво без корен", "Бариерата", "Една жена на 33", "Горе на черешата" - с награди от най-големите европейски фестивали във Венеция, Москва и Карлови Вари.
Атанас Тасев или бате Наско, както го наричахме, беше светъл човек - като филмите, които правеше. Меко лице, смях в очите и изключителна добронамереност към всички и всичко. Най-много филми направи с Христо Христов и Борислав Шаралиев. Актьорите го обожаваха заради изключителния начин, по който работеше със светлината. Можеше да снима почти без изкуствено осветление, както в "Рицар без броня" и да постигне усещането за истина и поетичност на екрана. Той изгради нови светове в българската операторска школа.
Атанас Тасев: "Природата, гледана от оператора и хората, гледани от оператора, разказват много за една държава".
Дълги години беше учител на младите в НАТФИЗ, а в трудните години за игралното кино застана зад телевизионната камера на Канал 3 и правеше репортажи, докато имаше сили. Няма трудно изображение, казваше често Наско Тасев. Беше започнал да се учи, държейки чадъра на камерата в "Героите на Шипка". Защото под чадъра на камерата е магията на киното. И тази магия го отведе до "Бариерата", където с камерата си се присъедини към великите летящи хора на киното. Щеше да навърши 78 години през октомври.
Полет на началника на щаба на либийската армия загуби радиовръзка над Анкара