Живот на звездоброец

Те гледат към звездите и говорят с тях...

Филип Фратев: По някой път е по-лесно да се общува с тях, отколкото с хората, защото звездите, поне тези, които ние наблюдаваме, са предвидими, докато хората в повечето случаи са непредвидими.
Доц. Явор Шопов:
- Може би е по-лесно да се научи нещо за тях, отколкото за някои хора...

От години заедно търсят астероиди – купили си дори телескоп. Най-голямата им страст е астрономията, която с усмивка наричат „болест за цял живот”. Доцент Шопов преподава космически изследвания, а призванието на Филип Фратев е да открива... комети и астероиди. И двамата споделят, че често се сблъскват с хорското недоверие, но въпреки това са убедени: астрономията може да спаси света...

Доц. Явор Шопов:
- Предполагам много хора са запознати от разни филми какво може да стане, ако падне астероид на Земята. Това може да предизвика катаклизми от калибъра на измирането на динозаврите, въобще може и целият живот да бъде унищожен, ако е по-голям астероида.

Животът на нашите герои обаче никак не прилича на холивудски филм, в който учените винаги спасяват планетата... Успехът на българските астрономи идва с денонощен труд, а най-голямата им награда не се измерва в слава и пари. Досега са открили 25 астероида един, от които носи името на Васил Левски.

Филип Фратев:
- Признание... Не, не бих казал, че искаме признание. По-скоро искаме някакво елементарно разбиране, за да може тази дейност да се осъществява, защото тя носи престиж на България.

Доц. Шопов:
- Хората, които се занимават с наука, получават едно такова удовлетворение, че са направили нещо интересно, важно, и че са придвижили науката напред – това е главната мотивация на всички учени, поне у нас, защото заплатите са реално минимални и много трудно човек може да се издържа с наука у нас.

Сами финансират научните си изследвания, но все пак признават: трябва да си малко луд, за да правиш наука в България.

Доц. Шопов:
- Пари от астрономия не се печелят, по-скоро се губят

Фратев:
- Абсолютно нищо ние в България реално нямаме, заради което и аз и моите колеги предпочитаме да работим навънка, защото там се прави една реална наука.

А той наскоро се върнал от Дания – работил като научен сътрудник, за да спести средства за своите открития в България. Впечатлил се не само от високите заплати на датските учени, но и от техния ентусиазъм.

Фратев:
- Личната инициатива е едно от основните неща като отиде човек да работи на Запад – той трябва да покаже, че може да ръководи проекти и съответно да може да се интегрира в даде екип.

Идеи и инвестиции – ето какво им липсва най-много в българската наука. Не молят за повече пари, а за шанс да се развиват тук, в България, където тяхната надежда за промяна тихо оцелява през 20-годишния преход.

Фратев:
- Аз цял живот съм се занимавал с наука, ще продължа да се занимавам с наука, просто бих желал това да го правя в собствената си родина, но ако са такива условията... Аз все пак се надявам, че ще се появят хора, отговорни, които ще променят цялата тази тенденция. 20 години минаха от този преход и е вече време по-културно да се помисли, за да се преустановят тези непрекъснати спирания и да започнем да вървим малко по малко напред, това е изключително важно.

Какво са обаче някакви си 20 години, които се чудят над Големия взрив? Разговорът ни свършва, сега звездите са само техни.

http://infocenter.bnt.bg/