Ваканция за политици

Започна най-отпускарският месец от годината. По традиция тогава почиват и политиците. Отличници или изоставащи в работата си, държавните мъже сами решават дали и колко почивка да си дадат. Следва кратък ваканционен поглед към света. Откакто Европа е в криза, европейските лидери по-традиция се стараят да не дразнят с екзотични и скъпи почивки. За лидера на най-силната икономика Германия такъв подход не е коннюнктура, а въпрос на характер и принципи. Стабилна и предсказуема, Меркел не се поддаде на предизборно напрежение и само шест седмици преди парламентарния вот взе 18 дни отпуск, като част от нея  ще прекара в италианските Алпи. За своите министри френският президент Оланд отпуска само две седмици, при това със заръката да ги прекарат във Франция и на място, от което при нужда за два часа да могат да се върнат в Париж. Целта е да не се създава впечатление, че ще безделничат в лукс, докато част от сънародниците им не могат да си позволят ваканция. Самият Оланд ще си даде само една седмица истинска почивка, и то съвсем близо до Париж. Той има лоши спомени от миналия август, когато на плажа го завариха стряскащи данни за френската инономика. Оттогава започна и спадът в популярността на иначе избрания с толкова надежди президент социалист. Когато обаче отговорността е колективна, нещата стоят по друг начин. Американските конгресмени излизат в отпуска, въпреки че са на път да поставят рекорд за непродуктивност. Тази година те са приели само 23 закона, единият от тях за името на мост, друг - за риболова в една река в Тенеси. При това рейтингът на Конгреса е едва 17 на сто. Парадоксално половината от американците смятат, че техният конкретен избраник си върши работата. Затова конгресмените не се смущават да заминат в отпуск. Нищо, че оставят основни несвършени задачи като финансирането на правителството. Всъщност тази година законодателите са прекарали на Капитолия по-малко време, отколкото всяка от предходните пет. Въпросът обаче дали има смисъл от повече работни дни във Вашингтон е спорен, тъй като, според някои анализатори, законите се решават най-вече зад кулисите между лидери и членове на комисии.