През 70-те и 80-те години на миналия век Федерална република Германия с пари на данъкоплатците е насърчавала употребата на допинг в професионалния спорт. Това твърди едно изследване, изготвено по поръчка на официалните спортни власти в Германия, което предизвика шумен скандал.
Изследването на 800 страници анализира опитите със забранени субстанции - анаболици, тестостерон, естроген, кръвен допинг - които са регистрирани в цели 516 случая. Тези опити поръчва Спортният институт, който е към Министерството на вътрешните работи. Този факт е достатъчно скандален. Но има и още два аспекта.
Първо, мнозина очакват (или се опасяват), че сега от пиедестала им ще бъдат съборени разни спортни идоли и величия - като Бекенбауер, например. Това обаче едва ли ще стане, защото конкретните имена явно няма бъдат оповестени - заради закрилата на личните данни.
И второ, досега беше в сила една аксиома: само бруталните комунистически режими са рискували здравето и живота на децата и младежите, тъпчейки ги с допинг заради спортните победи.
Изведнъж обаче се оказва, че и Западна Германия е инвестирала в разработването на различни стимулиращи средства, а спортните функционери масово са притискали спортистите да използват забранени вещества. Тоест, излиза, че по време на Студената война Федералната република също е използвала спорта като оръжие срещу Източния блок?
Точно така. Всички добре помним конфузните разкрития за допинг сред българските щангисти от онова време. Оттогава, между другото, датират и няколко рекорда в леката атлетика, които досега са ненадминати.
Специалистите са убедени, че тези резултати са били постигнати с допинг. Професионалният спорт до гуша е затънал в лицемерие и лъжа - тъкмо този извод скандализира днешна Германия.
По времето на Студената война допингът печелеше тъй наречените мирни битки между двете системи, днес пък - имаме пресни примери и в спринта, и в колоезденето - допингът осигурява главозамайващи печалби през рекламата и телевизията. Сметката накрая се плаща от милиардите наивни хора, които се радват на мошеническите рекорди и резултати.
Автор: Александър Андреев