Магьосниците от Барселона - „Охос де Брухо”

Децата на уличната румба... Обикалят сцените на света и празнуват свободата... С вдъхновение, събрано сред олющените стени на барселонските улички, където и тишината звучи като музика. С гласа на Марина Абад, която пее с тюлена пола между шареното пране за копнеж и любов...

Най-известната испанска група, нарекла себе си „Охос де Брухо" - „Очи на магьосник". Днес са в София...

Марина Абад:
Мисля, че тайната е в това, че още от самото начало ние сме едно голямо семейство. Чувстваме се като деца, които имат желание да играят, да се забавляват и да прекарват времето си приятно. Всичко стана случайно - така записахме и първата си плоча. Самата публика ни каза: Искаме да продължим да пеете и да правите същата музика! Мисля, че това е тайната - не че имахме някаква цел, а просто животът ни показа какво трябва да правим!...

Максуел Райт:
Много от хората в проекта в началото бяха актьори, други музиканти, трети рисуваха графити. Ние просто бяхме група приятели, които искахме да направим нещо с фламенкото. Затова започнахме да свирим, да се срещаме всяка седмица и така нещата потръгнаха...

Да, те са такива. Пеят за нещата, за които си говорят. Испанците, които обикалят света като едно голямо семейство, не обичат правилата на музикалния бизнес и работят по свои. И смесват в музиката си целия свят - фламенко, джаз, чилаут, аржентинско танго, афро-ритми, рап...

Въпрос: Опитвате се да правите музиката си със сърце, а не с пари, така ли?

Шави Туру:
За нас това е единственият начин да бъдем щастливи. В противен случай бихме се чувствали като пластмасови кукли или силиконови същества. Ние поне сме честни в това, което правим и се чувстваме добре, въпреки сложната икономическа ситуация в момента. Сигурни сме, че скоро нещата ще се подобрят и кризата ще отмине. Всъщност от една страна аз смятам, че тя е полезна, защото може да промени съществуващото в момента разделение в света - бедните хора да престанат да бъдат роби на богатите, а богатите да спрат да манипулират бедните...

Максуел Райт:
Музиката не може да промени нещата, но тя може да ни помогне да станем малко по-съзнателни за случващото се около нас. И това е, което ние се опитваме да направим....

Шави Туру:
Границите вече ги няма, особено днес, в нашето информационно общество, в което има Интернет. Вече няма граници и за музиката - това е чудесно. От друга страна днес никога не знаеш какво е истина и какво лъжа. Но с музиката не е така - когато я чувстваш, тя е истинска, когато не я усещаш - значи просто не е.

Може би това е тайната целият свят да харесва свободната им музика. А „босоногото щастие", което излъчват, да е заразително за милиони хора.

Какво е тогава да си носител на награда Грами, без да си част от музикалната индустрия? Да пееш за глупавата политика, за нещата от живота и за любовта, която не срещаш на свещи, а понякога е разчорлена и сърдита? А понякога изобщо я няма.

Въпрос: Вие също така пеете за бедността и глада в света, както и за други глобални проблеми. Вярвате ли, че музиката може да промени политиката?

Шави Туру:
Надявам се, че би могла. Проблемът е, че политиката манипулира и музиката. Един от големите проблеми за нас е и манипулацията на информационната система - тя се контролира от хората, които имат пари. А те от своя страна манипулират политиците. Така се получава една верига безкрай и затова днес е трудно да чуеш истински хубава музика. Смятам, че в последно време слушаме само глупости...

Въпрос: А вие лично бихте ли отишъл на концерт на Бритни Спиърс или Мадона ?

Максуел Райт:
От всички в групата само аз бих го направил, но поради други причини - бих отишъл, за да видя техниката и да чуя силата на звука, но само ако те ме поканят. Със сигурност никога не бих си купил билет за подобен концерт!

Цената да си свободен... Признават си, че я плащат. Но даже и тази болка ги прави щастливи. "Магьосниците от Барселона" пътуват по света и пеят своята песен „Аокана". В превод от цигански означава „сега". Най-великата дума за философията на живота. А те допълват - „сега със сърцето"...

Марина Абад:
Моето послание ли... Ами аз току-що станах майка, така че съм изпълнена с положителни мисли и енергия. Моето послание е преди всичко надежда - да се опитаме да погледнем на днешната ситуация в света откъм нейната положителна страна и да се опитаме да бъдем отговорни. Да си дадем най-накрая сметка каква отговорност имаме - към нашите деца, към идните поколения, които ще наследят онова бъдеще, което ние им осигурим...

Марина Абад:
Мисля, че в днешния свят трябва да можем да живеем и със сърцето, а не само с ума, защото всичко около нас е твърде рационално, има прекалено много стрес, прекалено бързо живеем, затова мисля, че е важно от време навреме човек да спре, да послуша сърцето си, веднъж поне да приеме съвет от сърцето си, а не само от ума. За мен не само като жена, но и като музикант, е важно да слушам сърцето си. Защото то не греши.