Днес се навършват 90 години от подписването на Ньойския договор

Днес се навършват 90 години от подписването на трагичния за България Ньойски договор. Краят на Първата световна война оставя страната ни в лагера на победените, а победителите от Антантата налагат на България унизителни клаузи, с които губим територии с близо 600 хиляди българи, оставаме с малобройна армия и изплащаме рапарации за над 2 млрд. златни франка. Какво знаем днес за този труден момент от историята ни, трябва ли да се помни и отбелязва?

На 27 ноември 1919 г. преди обяд министър-председателят Александър Стамболийски влиза в кметството на парижкото предградие Ньой. След 25 минути договорът, определил съдбата на България, е факт. Ядният жест на Стамболийски с демонстративно захвърлената перодръжка влиза в мемоарите. 90 години по-късно в час по история в централно софийско училище.

- С Ньойския договор губим много територия като държава, губим и националния си дух, защото това е втората национална катастрофа, която ни спохожда.

- Кои територии губим? - Не знам точно, тъй че не ме питайте.

- Всъщност губим и достойнството си, когато границите, които са ни отредени, пресичат и села. Една част например отиват в Гърция и в Румъния.

По силата на договора от 1919-та съседите на България получават български земи като компенсация, без да са окупирани. За Гърция - Западна Тракия, за Румъния - Южна Добруджа, за Кралство Югославия - села край Кула и Трън, Царибродско, част от Кюстендилското крайще с Босилеградско и Струмишко.

90 години по-късно край Софийския университет се раздава книгата на френския журналист Анри Пози, минал през разделените територии 14 години след "несправедливия" по думите му мир от Ньой.

Благовест Тичев - Младежка организация на ВМРО - София: "Заповядайте, госпожо! - Много хора ли се спират? - Определено, за час и половина сме раздали 500 книги."

- Доста работи съм чел. И това е най-жалкото, дето казват, че нито една война не сме губили, обаче като седнем на масата да преговаряме и се оказва, че не става.

Почти всички, с които разговарях днес, смятат, че Ньойският договор трябва да се помни и отбелязва. Аргументите си приличат. В час по история прозвучаха така:

- Човек трябва да си знае историята малко или повече.

- А това, че има лоши моменти, не трябва да забравяме.