Интервю с писателя Амос Оз

Роден е на земята, за която неговата баба казвала: Ако нямаш повече сълзи не плачи. Смей се. Където минута мир е скъпоценност, с която се измерва живота и смърта на поколения хора. И където често мрака и светлината се държат за ръка…

Днес той е най-големият израелски писател. Не е забравил съвета на своята баба, а светът чете истории като тази за момчето, което иска да се превърне в книга, защото човек, колкото и да е талантлив може да бъде унищожен, но книгата все ще остане някъде…
И понякога казва, че дори водата от една чаена лъжичка може да има значение, да промени нещо…

Репортер:
- Държа тази обикновенна лъжичка. Чаена лъжичка. И имам един въпрос -вярвате ли, че малките неща могат да променят големите?

Амос Оз:
- Напълно съм сигурен в това! Когато видите един голям пожар имате три възможности за действие –да избягате, а тези, които не могат да бягат да изгорят или можете да напишете много сърдито писмо. Но може да вземете чаша вода или дори малка лъжичка с вода и да я хвърлите в огъня. Аз вярвам в този начин на действие –да хвърлите вода върху огъня.
Днес писателят, който пише на иврит и чийто думи се четат на десетки езици, е за първи път в България. Но казва, че е идвал и преди. В сънищата си. А по време на срещата ни в БТА, изненадващо се срещна с още един свой сънародник Михаел Бар-Зоар. Още един писател, свързан с България.

Репортер:
- Вашето име 0з, означава кураж. То е символ на нов живот-нали ?

Амос Оз:
- Опитвам се да живея според повелята на името си. Дали успявам, незная, но се опитвам.

Репортер:
- Мислите ли , че човек винаги може да започне нов живот?

Амос Оз:
- И да и не. Когато бях на 15, аз се разбунтувах срещу света на баща си, напуснах дома си и реших да бъда всичко, което той не е. Той беше интелектуалец с десни убеждения, аз се опитах да стана шофьор на камион. Той живееше в града, аз отидох да живея на село – в Кибуц. Той беше нисичък, аз реших, че трябва да стана много висок. Не се получи, но поне опитах. Но сега зная, че всеки бунт, всеки опит да се родим отново всъщност се движи в полукръг.

Днес го наричат Израелския Толстой. След памуковите полета, три войни и усещането да бъдеш мразен от своите, защото си пожелал да живееш без омраза.

Репортер:
- Оцелели сте след няколко войни.Имете ли все още кошмари?

Амос Оз:
- Да, все още имам кошмари от войните. .Войната е едно от най-ужасните неща за едно човешко същество. Именно поради тази причини много дейно се боря за мира през последните повече от 40 години .

Репортер:
- Но са Ви заплашвали защото говорите за мира. Разбирате ли откъде идва тази омраза?

Амос Оз:
- Да, разбирам тази омраза!.Много съм научил за омразата и много отблизо съм я видял. Що се отнася до Израел и Палестина тази омраза е резултат от конфликата, но конфликтът не е резултат от омразата. Смятам, че конфликта може да бъде разрешен. А омразата постепенно ще умре.

Репортер:
- А какво ражда фанатизма?

Амос Оз:
- Фанатикът често е мъж или жена, който е изгубил интерес към живота. Но иска да е 100 процента публичен. Фанатикът се интересува повече от вас, отколокото от себе си. Той иска да ви промени и да ви спаси душата. Той е много зает. И е голям алтруист. Фанатикът иска да ви промени. Ако вие се покажете неспособни да се промените, както той пожелае той ще ви убие, но ще смята, че е за ваше добро.

Репортер:
- А какво не харесвате в политиката?
.
Амос Оз:
- Политиката е съществена част от нашия живот. Но това, което не ми харесва в политиката и живота е лицемерието, двуличието и страхливостта.
Днес Амос Оз е сред най-прочутите израелци в света, чийто книги, статии и лекции са преведени в цял свят. Думите му за мир вълнуват хиляди хора по света дори, когато у дома хулят децата му, а него наричат предател.

Репортер:
- Кое събитие от вашия живот ви промени най-много?

Вероятно това са моите преживявания по време на войната .Те ме промениха най-много…

Въпрос: А от какво ви освободи писането?

Амос Оз:
- Незная дали писането ме освободи от нещо, но аз разказвам истории,от малко момченце. Винаги съм разказвал различни истории и съм слушал такива. За мен необходимостта да разказвам истории е като необходимоста да мечтая.

Репортер:
- Може би един банален въпрос накрая – кое ни променя повече страданието или любовта?

Амос Оз:
- Страданието не винаги е противоположност на любовта. Понякога страданието е част от любовта и любовта е част от страданието. Но ние се формираме като хора и от страданието и от любовта. От самотата, от желанията, от надежадата, от страха. Всички тези сили ни оформят и ни превръщат в това, което сме.