Сбогуване с Азарян

Дългата опашка от хора търпеливо чакаше пред Театъра на армията, за да се прости с режисьора Крикор Азарян. В този храм на Мелпомена той прекара 30 години и днес млади и стари дойдоха за да му кажат „Сбогом маестро, ти беше нашият учител по човечност”.

Крикор Азарян не обичал да влиза в театъра през централния вход, винаги правел път на артистите и публиката. За него било важно да разкаже на сцената човешките радости и болки, но на много гласове. Вероятно затова и успявал да мине през дъгата.

Татяна Лолова: "Отива горе при едни хора, които са много талантливи, дано и долу има последователи на Коко и да има добри хора като него, което е рядкост."

Милан Миланов - председател на фондация „Аскеер”: "Коко имаше способността в цялата купчина от думи, жестове, образи да взима важното и да го показва."

Марта Вачкова: "Най-хубавото е усмивката му. И всъщност, когато го виждам тъжен - мене ме натъжава, когато го видя да се смее, какъвто го има навсякъде, и аз се усмихвам. А това е неговата внучка."

Петър Стоянов - президент 1997-2002: "Отличителното при него беше мащаба."

Мариус Куркински: "Хората изгубват значението на думата учител и нещо, което да ги води в живота. Човек трябва да направи избор кой да бъде такъв за него. За мен това е Крикор Азарян."

Чочо Попйорданов: "Той задаваше въпроси защо другите го виждат така. Защо Чехов, защо Шекспир, защо Радичков вижда така света и той от това правеше изкуство."

Стефан Данаилов: "Малко са хората, които могат най-неочаквано да ти се намесят в живота положително."

Неговите съмишленици се притесняват, че много от заръките му ще останат разпиляни, защото трябва да имаш специален усет, за да виждаш през очите на другите и да направиш картина, която оживява на сцената. И тогава Азарян преминаваше дъгата, а сега ни гледа от горе и вероятно се усмихва.