Как се представят другите кандидати за еврокомисари

Одобряването на състава на ЕК е една от основните задачи на Европарламента. Ето защо евродепутатите отдават голяма важност на изслушването на кандидат-комисарите. Всеки път когато този момент настъпи, наблюдателите се убеждават, че изпитите не са проформа. До този момент през тази процедура са преминали вече 20 души борещи се за поста комисар и както ще научите на никой от тях не им беше лесно.

Всичко започна с нея, баронеса Катрин Аштън - британката, за която доскоро малцина бяха чували, дори в собствената й страна. Липсата на дипломатически опит у жената, натоварена да представлява Европейския Съюз пред света, предвещаваше тежки часове за баронесата. И това се случи, над 60 евродепутати я подложиха на кръстосан разпит по всички въпроси, свързани със световната политика. Британката не се поддаде на провокиращите въпроси, призна, че има какво още да учи, но показа и познания в детайли по редица въпроси. В крайна степен си спечели и аплодисменти с ангажимента да работи в близко сътрудничество с Парламента и премина успешно изпитанието.

За далеч по-опитния от нея французин Мишел Барние, чиито портфейл на комисар по вътрешния пазар беше оспорван от британците още при номинацията, също се очертават тежки моменти. Опитът му като европейски и земеделски министър, комисар по регионалната политика и настоящ евродепутат очевидно си каза думата. С акцента, който постави върху социалната защита на европейските граждани Барние си спечели многократни аплаузи. А заради подготвеността му по всички зададени въпроси, в края на изслушването, депутатите вече го наричаха господин комисар и ясно дадоха да се разбере, че е издържал блестящо изпита.

Натовареният с бюджета и финансовото програмиране поляк Януш Левандовски, получи положителна оценка от изпитващата го парламентарна комисия, но неговият изпит доказа, че нападките между сънародници по време на изслушванията не е само български патент. Бившата комисарка по регионална политика Данута Хубнер го упрекна, че иска да въведе нови приоритети във финансирането в тази област и каза, че като комисар тя вече била направила това. С хладнокръвния си отговор Левандовски, успя да парира този упрек.

Тричасовото изслушване, се оказа много тежко за литовеца Алгирдас Семета. В резултат комисията изрази сериозни съмнения, че ще е способен да се справи с политиката на данъци и борбата със злоупотребите. Социалистите излязоха със комюнике, в което изразяват разочарованието си от този кандидат, но и съпартийците му от Европейската народна партия не бяха много очаровани от компетентността му, въпреки че застанаха зад него.

Депутатите не пропуснаха да атакуват някои кандидат-комисари и за миналото им. Така германецът Гюнтер Йотингер, не се размина с въпроса за връзките му с група за размисъл известна с антисемитските си настроения. Той обаче беше категоричен, че има отлични връзки с еврейската общност в Баден Вюртенберг, и че е отказал да участва в заседанията на въпросната група, в която по традиция членуват президентите на германската провинция. Чехът Щефан Фюле, който ще отговаря за разширяването, от своя страна трябваше да отговаря за членството си в компартията на страната си. Той обясни това с конюктурата на времето и допълни, че е бил 27-годишен по време на демократичните промени. Фюле изрази надежда, че компетенциите му като дипломат от кариерата са тези, които ще натежат в оценката му. Така и стана, дори и най-скептичните признаха, че представянето му е било много добро.

В европейските институции политическите игри са в разгара си. За Жозе Манеул Барозу сега е важно да намери правилния баланс между натиска на политическите сили в Европарламента и този идващ от столиците на държавите членки. Дали шефът на ЕК ще излезе победител от сложната игра на политически интриги и задкулисни пазарлъци остава да видим.