Художникът Махалис Гарудис става на 70 години

МИХАЛИС ГАРУДИС:
- Не знам, но самата дума 70 ме плаши малко мене. Така се уплаших, когато станах на 50. На 60 години минах, така гратис, просто незабелязано, обаче на 50 бях се уплашил... Вече наистина сме остарели. Просто така чувствам. 70 е множко. Сега ако си например 88 както Раде Маркович 70 ще изглеждат малко, но за мене за сега 70 ме плашат.

И той скитал много. Родил се в Беломорска Тракия и я напуснал 8 годишен заради Гражданската война, в която загинала майка му. Тръгнал за Унгария, после за България, а 40 години по-късно намерил баща си в Париж. В България станал художник и сънувал Гърция, после се върнал в Гърция и почнал да сънува България.

МИХАЛИС ГАРУДИС:
- Аз много добре се чувствам и тука много добре се чувствам и в България. Много добре и затова и спрях в Солун, когато през 86та година се заселих в Гърция. Не отидох долу в Атина, защото щеше да ми бъде далече България... Тука в Гърция бях на 46, когато дойдох и трябваше много да работя. Все пак за мене колкото и да е Гърция за мене е една чужда държава. Аз почнах от началото и трябваше много да работя, нямах време за приятелски такива и не можеш да ги намериш вече на тази възраст. Някой, който ще се доближи до тебе ще иска да има полза от тебе нещо за това ще дойде. Няма да дойде, защото с този Михалис имаме истории.
- Какво трябва да пише в енциклопедията? Михалис Гарудис български или гръцки художник?
- Балкански художник от гръцки произход повечето си време го е прекарал в България цели 40 години, това не са малко. 36 по-точно, защото имам един период като бях малък и в Унгария съм живял.

Като бил малък. От това време са паламарките и мартеничките, които Михалис рисува напоследък. Напомнят му времето, когато баща му и майка му го водили на вършитба и го слагали на диканята.

МИХАЛИС ГАРУДИС:
- Аз съм грък, но тракиец, от Димотика от егейска Тракия. За това и с Божидар Димитров, защото и той е тракиец бая защитаваме тракийската кауза. И сега, колкото повече остарява човек си припомня ония години като дете, преди да напуснем Гърция... И като ги видях тези паламарки в Българи ги купувам и събрах доста паламарки и направих 5-6 картини на тази тема. Слагате по една мартеничка, това също е характерно за нашия край горе - Егейска Тракия, Беломорска Тракия.

И това не е единственото общо помежду ни, казва Михалис. Ние, българите, гърците - и всички „балканци".

МИХАЛИС ГАРУДИС:
- Какво лошо има да си балканец? Аз мисля и Европата от Балканите тръгна. Самото име Европа - Европи е от тук от нашия край, тъй че ням от какво да се смущаваме, независимо че след това получихме едни табиети такива ала турски, това е причина на турското робство 500 години просто заприличахме си всички и сърби, и българи, и гърци просто играем едно и също хоро ала турка. Ние тука имахме страшна култура но тези години просто ни уеднаквиха... Почти еднакви грешки имаме. И тези грешки се дължат на миналото ни. Тези последните 500 години, те оставиха силен печат. И на боклука ни, и на недисциплинираността, която има и гърка и българина. Просто нямаме дисциплина, нямаме ред, всеки се мисли за нещо и за това сме на това дередже. Трудно се развиваме, виждаме и България сега кога ще стане тази пуста промяна, която толкова въодушевено тръгна и накрая още се мъчим с разни истории.
- Ако станем дисциплинирани няма ли да стане скучни?
- Без дисциплина не става нищо, трябва да има ред - дали къща, дали е държава.
Работя всеки ден и събота и неделя. Идвам в девет часа до два часа и после следобед от пет до девет.. Аз не се чувствам добре, когато за 3-4 дни не съм правил нищо, това ми пречи много и ме дразни... Даже колкото повече минават годините, по-добре работя и повече работя от колкото докато бях по-млад. Сега какво ми остана след 70 освен да рисуваш, е от време на време да пийна някоя ракия докато още можем.

След дългите часове работа всеки детайл в картините му е изпипан до съвършенство. Реалните предмети се сливат с нарисуваните, сякаш между изкуство и живот няма никаква разлика.

МИХАЛИС ГАРУДИС:
- Почвам да речем морски камъчета да правя почвам от големите и бавно-бавно правя милиони и просто се унасям така и се самозабравям в картината. Старая се да бъде като истинско, защото самият ..... е такъв. За това използвам и истински предмети повече за морските картини, край брега когато се намирам край морето събирам разни неща, които морето е изхвърлило и ги използвам в самите ми картини...
- Колко пъти са обърквали нарисуваното от действителното?
- Доста пъти. За това гледам някой да не вземе някое камъче ..... картината.

Въпреки това камъчетата му понякога изчезват, а в Гърция вече има негови имитатори. Но той продължава: пясък, миди, маслини, нарове - и гвоздеи.

МИХАЛИС ГАРУДИС:
- На Балканите гвоздея си е гвоздей и като форма и особено ако му намериш точната композиция, точната цел къде ще го сложиш влиза толкова добре и толкова силно удря, че просто се плаши човек. Аз моите картини например най-много имам гвоздеи, защото хората казват какво ще я правя тази картина, просто се плашат да я имат на стената. А на мен ми харесват, това са ми любимите картини с гвоздеите.
Защото си намират мястото навсякъде, като Михалис. Но все пак любимото му място е в София, на Раковска. Там, където сядал навремето.

МИХАЛИС ГАРУДИС:
- И през прозореца виждах много мои познати. Този път, преди няколко дена, просто не видях нито едни познат. Значи поколението се смени, дойдоха други хора, нито едни познат не съм видял по Раковска както навремето. Така че от моето поколение не излизат много по улиците вече, няма ги, те са по домовете. Събирам се с тия всички мой стари познати, както същото ще направя и сега за тази моя годишнина... Ще дойда на 20ти и ще събера 50-60 души, ще седнем някъде да си припомним младините, ще си разправяме историйки, ще пийнем малко.

- Нарисувахте ли картината на живота си?
- Просто не мога да разбера каква е картината на моя живот. И по-добре да не я знам каква ще бъде. ......... малко може да ти стане тъжно. Работим пък ще видим какво ще излезе.