За да има ефективни трансплантации, пациенти предлагат промени в законодателството. Хората, които искат да станат донори, да имат възможност да го заявят приживе. Освен това те настояват за т.нар. кръстосано живо донорство, в случаите когато няма съвместим роднина. Тази идея обаче среща съпротивата на много лекари.
Всеки може да бъде донор, освен ако приживе изрично не е заявил несъгласието си. Въпреки това, лекарите винаги търсят съгласието на близките и роднините. Един от парадоксите на закона.
Боян Грънчаров - предс. на Асоциацията на трансплантираните: "Законът забранява личното волеизявление. Съгласието няма юридическа стойност и се питат близките и близките решават дали ти ще бъдеш донор или няма."
Проф. Петър Панчев - трансплантолог: "Кой е близък - децата или родителите, това нещо не е изяснено. Това нещо не е изяснено. И тогава настъпват колизиите. И това спира трансплантациите? Проф. Панчев - За мен това спира."
Затова лекари и пациенти смятат, че трябва да се отвори място за нова дискусия. Както и за въвеждането на кръстосаното донорство. В случая например, майката не може да стане донор на сина си, несъвместими са. Но може да дари бъбрек на друг нуждаещ се, а синът й да получи орган от негов роднина. Сега подобно живо донорство е забранено, но не и навън.
Владислав Сейков: "Събираме се примерно две семейства отиваме в Турция, плащаме по 80-100 хиляди лева, правят и връщаме се в България и какво става - 200 хиляди лева отиват в турска банка."
Таня Сейкова: "Ако това нещо днес не го приемеме, ние вече си търсим пътя навън."
Лекарите, обаче, реагираха с големи резерви. Смятат, че подобна дискусия е подранила, а и кръстосаното донорство поставя огромни морални и етични въпроси.
Проф. Любомир Спасов - Национален консултант по трансплантология: "Живото донорство, както чухте винаги носи някакви рискове за този, който е потенциален донор. Този който е жив донор винаги има риск за неговото здраве и живот."
За всички, обаче, е ясно - нужни са сериозни промени, за да може трансплантациите най-после да тръгнат.
Автор: Мария Чернева, оператор Олег Георгиев