Нито лев от лихви в Сребърния фонд

2 милиарда 330 милиона лева са парите в Сребърния фонд към края на март, показват данните на Министерството на финансите. Според справката през последните две години във фонда няма приходи от лихви. Експерти коментират, че за да се гарантира сигурността на пенсионната ни система, за каквото беше създаден Сребърният фонд през 2006-та година, би трябвало да се промени законът и фондът вече да не бъде част от фискалния резерв, както е сега. Пари в Сребърния фонд има. Финансовите потоци към него обаче осезаемо изтъняват - вече почти не влизат средства от приватизация и концесии, а предимно от държавния бюджет. A натрупаните над 2 млрд. лв. не се инвестират заради законовите ограничения. Откакто е създаден Сребърният фонд,  изчисляват експерти, само 41 милиона лева са дошли от управлението на парите в него. От лихви за последните две години няма и стотинка, защото фондът се пази в седмични депозити в БНБ.

Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика: "Няма по-нерискова инвестиция от тази, само че ако погледнем натрупаната инфлация - неуправлявайки парите, ние ги намаляваме, инфлацията ги изяжда."

Замисълът на фонда е в годините между 2018-та и 2030-та, когато пенсионерите станат повече, а работещите - по-малко, той да помогне. Но не с увеличение на пенсиите, а през бюджета на НОИ - за цялостна пенсионна реформа. Ако обаче политиката към фонда не се промени, рискуваме парите от него да стигнат на НОИ само за 3 месеца, предупреждават експертите. Дали парите от Сребърния фонд да се инвестират по-рисково, за да се съберат повече, е спор с история. От сегашния финансов министър Петър Чобанов чухме кратко обяснение, че политиката към Сребърния фонд продължава да е консервативна. Т.е. както и досега - да не се инвестира рисково. В момента фондът е част от фискалния резерв. Ако се извади от него, резервът ще падне под законовия минимум.

Даниела Петкова, изп. директор на пенсионен фонд: "Страхувам се, че докато не се натрупат значими средства във фискалния резерв, които да позволят неговото използване, по-скоро тези пари от Сребърния фонд са на хартия, от гледна точка на пенсионната система."

Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика:  "Това, че е във фискалния резерв не пречи да се търси по-агресивна политика за управление - разумна, но по-агресивна от днешната."

Експертите предлагат широко обсъждане на нова политика на управление на Сребърния фонд. В противен случай, цената щели да платят бъдещите пенсионери, с ниските си пенсии. Пример е още работещият 57-годишен Филип Филипов от Враца. Той е кариерен консултант в Регионалния инспекторат по образованието и припечелва и допълнително с почасова работа в месарски цех. Оценява Сребърния фонд като закъсняло спасение на пенсионната система. Няма доверие в него, но се надява.

Филип Филипов, работещ: "Самият фонд да бъде платежоспособен към тази оставаща в България застаряваща маса от хора, от които се очаква да бъда и аз."

Анализаторите дават за най-добър пример Сребърния фонд на Норвегия, натрупал 800 милиарда долара. Очакванията на специалистите: или когато кризата се забрави, Сребърният фонд да излезе от фискалния резерв, или да се намери начин парите във фонда да стават повече, без да се се инвестира твърде рисково. Очакванията на бъдещия български пенсионер: да има сигурност като норвежкия.

По темата работиха: Велина Сашева, Илиана Минковска, оператори: Борислава Борисова, Искрен Красимиров