Разорението на тракийските българи: Eкзарх Йосиф и неосъщественото му дело за обединение

Когато говорим за съдбата на тракийските бежанци след Междусъюзническата война през 1913-а година не можем да не споменем и името на най-големия губещ - българския екзарх Йосиф Първи. Наричат го "най-големият бежанец", защото след войната през 1913-а рухва делото на неговия живот - да се присъединят към България и сънародниците ни от Одринска Тракия и Македония.

На 10 юни 1915-а, без да да види мечтата си за обединена България осъществена, в София умира Българският екзарх Йосиф. Погребан е пред столичната катедрала "Св. Неделя" - църквата, в която служи последната година и половина от живота си. Но всичко започва през 1877-ма, когато Лазар Радев е избран за български екзарх. Противно на волята на освободителката Русия, той решава центърът на Българската екзархия да остане в Цариград.

Проф. Светлозар Елдъров - историк - Институт по балканистика, БАН: За да поеме мисията именно за българите останали в границите на Османската империя-тракийските и македонските българи. И това е дръзка политическа постъпка на смел и мъдър човек.

В Одринско и Македония, Екзархът издейства укази за български митрополити, изгражда църкви,открива училища. Той изживява най-радостните си мигове през 1912-а, когато българската армия напредва към Цариград, но скоро надеждите му са попарени - след Междусъюзническата война през 1913-а голяма част от паството му бяга към България.

Екзархът не може да спре катастрофата - целта му е доколкото е възможно да се спаси там институцията Българска екзархия. Това обаче не се случва-всичките ни епархии без Одринския вилает са дадени на Гръцката и Сръбската църква. На 27 ноември, тежко болен, заедно с бежанците към София е принуден да тръгне и екзархът. Той смята, че цар Фердинанд е виновен за катастрофата и никога не му прощава.

Проф. Светлозар Елдъров - историк: Екзарх Йосиф е най-големият губещ и той е може би най-големият бежанец, защото пред очите му се унищожва институцията,на която е бил глава в продължение на 38 години, целия си съзнателен живот Екзарх Йосиф е отдал, за да съгражда българското екзархийско културно-просветно дело в Одринска Тракия и Македония.

Къщата, в която е живял в София, отдавна не съществува, но на мястото няма дори паметна плоча, разказва един от наследниците на екзарха Мирон Ацев. Той е внук на племенника му Мирон Миронов, а майка му дори носи името Йосифка. По време на бомбардировките над София тя дарила вещите на екзарха.

Мирон Ацев - родственик на екзарх Йосиф: Аз бях малко дете и тя казва - Моето момче да знаеш това е короната на екзарха, това са неговите дрехи, това е един портрет от Мърквичка, тяхното място е в Светия Синод и занесохме доброволно въпреки че ние тогава гладувахме, те имаха висока материална стойност, но майка ми също носеше този характер и дух.

Цели 30 години след смъртта на Екзарха, въпросът за нов глава на Българската православна църква остава нерешен - управлява Св. Синод начело с наместник-председател. Както защото има спорове кой да бъде Екзарх и кой Софийски митрополит, така и защото просто не се намира достоен заместник.

Репортаж на Елиана Димитрова и операторите Вл. Коцев, Г. Танчев

(В материала са използвани кадри от телевизионния фонд на БНТ, Държавната агенция за архивите и Българска национална филмотека)