ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

"Климатът - горещата истина": Температурите се покачват, сезоните са нестабилни

bnt avatar logo от БНТ , Репортер: Антония Сукалинска
A+ A-
Чете се за: 04:02 мин.
У нас

Средните температури са се повишили с близо градус, а горещите вълни се задържат по-дълго

Субтитрите са автоматично генерирани и може да съдържат неточности.
Слушай новината

Европа и светът се затоплят през последните петдесет години. Зимата на 2023 година беше една от най-топлите, а лятото на 2024 година постави абсолютен рекорд по горещи вълни. Как се променя климатът на България и какво да очакваме? – Отговорите в рубриката ни "Климатът: горещата истина".

Сезоните вече не са това, което бяха. Снеговалежите у нас се изместват към март и април. И дори в Рила и Пирин снежната покривка е с 30-40% по-тънка от нормата преди 20 години.

Доц. Лилия Бочева, НИМХ: "Фактът, че в ниската част на страната нямаме райони с постоянно задържаща се снежна покривка, по-скоро наблюдаваме петнист характер на снежната покривка и задържане за не повече от седмица. Означава, че действително поне моето поколение в детството си е гледало различна зима от тази, която имаме в момента."

С 0,9 градуса средно се е повишила температурата в България от средата на миналия век до сега. Изглежда малко, но променя и климата, и средата, в която живеем.

Доц. Лилия Бочева, НИМХ: "Имаме нарастване на температурите през всички сезони. След 2000 година особено, повечето години са с отклонения над нормите, така че миналата година, 2024, беше най-топлата, която е регистрирана до този момент."

Тогава в продължение на девет дни термометрите в Сандански всеки ден са показвали над 40 градуса – абсолютен рекорд за най-тежка гореща вълна у нас.

Доц. Лилия Бочева, НИМХ: "Тази година, 2025, лятото също се показва доста топло през юли, но там поредните дни бяха от порядъка на седем в района на Петрич и шест в района на Сандански. Не че преди не е имало такива температури, просто продължително задържане означава нещо различно, както за хората, така и за околната среда."

На разкопките на Хераклея Синтика, проф. Людмил Вагалински и хората от екипа му, усещат как се променят летата у нас.

Проф. Людмил Вагалински: "Трудно е! Над 40 градуса на сянка – 42-43-44. Това лято пак имаше такива горещини. Намалявам работното време да речем от 6 до 12, защото след 12 не се диша и уредите дори отказват. Радвам се, че нямахме такива здравословни проблеми и никой не е пострадал, защото пък и работим с машини на големи дълбочини, взимаме мерки."

Климатичните промени не са само „все по-топло“. Те означават и нестабилност. Защо в реките няма достатъчно вода, след като според статистическите данни средните нива на валежите се запазват?

Доц. Лилия Бочева, НИМХ: "По-слабият приток по-скоро се дължи не толкова на недостига на количество валежи, колкото на типа валежи, които падат, нараства приноса на краткотрайните интензивни валежи, каквито са летните валежи или каквито наблюдавахме и сега през есента, силни интензивни валежи, които водят по-скоро до бедствия в регионално и в локално, отколкото до принос към реките."

Температурни рекорди, горещи вълни, суша и нестабилните сезони не са просто метеорологични факти – те са предупреждение. Въпросът е как светът ще отговори на това предизвикателство.

Последвайте ни

ТОП 24

Най-четени

Водещи новини

Product image
Новини Чуй новините Спорт На живо Аудио: На живо
Абонирай ме за най-важните новини?