Бездомници в студа

Все по-често в Пирогов приемат и измръзнали клошари, които спят на открито. В голям риск за здравето и живота са и много сираци, останали без дом и работа. В минусовите температури животът им е кучешки и няма кой да се погрижи за тях.

За малко да ги подминем. Кой да предположи че в тези руини, на минус 9 може да живее някой. И въпреки усилията да закрият изтърбушения позорец с дъски, вътре пак си е същия кучешки студ.

Митко Запринов - 22 г.: "Преди това бяхме спали на един кантар, то няма нищо, по-зле е от тук.
- Не е ли студено, сега е минус 9?
- Завиваме се с одеяла и юргани.
- От кога не си виждал баня?
Найден - А виждал съм."

Няма лампа, няма ток. Четирима - три момчета и момиче се топлят само от собствения си дъх. Те всъщност са царските. За разлика от другите седем-осем, които обитават руините. Сега са по кофите. И царските, и те идвали от Центъра за временно настаняване на сираци "Св. София". Там обаче са нежелани.

Галя Георгиева - директор на Център за временно настаняване: "Митко Запринов тормозеше домуващите, влизаще в стоите им , взимаше парите и личните им карти, така че такова лице няма място при другите".

Често младежите тук са с тежки дефицити в поведението, с криминални прояви. Продукт на домовете. А център за 190 младежи има само един социален работник. И факир да е, за трите месеца, колкото е срокът за настаняване, няма как да работи с тях пълноценно.

Весела Банова - клиничен психолог: "Да се събуди отдавна загубеното желание да живее собствения си живот по някакъв достоен начин..това са години наред, в които те са били отпадъка на обществото и никой не е имал нужда от тях, те са загубили всякакви социални връзки".

И какво от това, че Митко, Петя и останалите по кофите са били в подобен център. Освен че ги намираме на 200 метра от него. Без лична карта и работа не са отишли далеч.

"Приятелката ми е даже бременна вече пети месец.
- Ще оставиш ли детето?
Петя Снежанова - 22г. - Не
- И какво, ще го гледаш тук ли?
- Ами какво да правя".

Може и някой да повярва на това. Но е по-вероятно да излезе поредното изоставено дете. Освен ако екип психолози и социални работници не започнат работа с тях. Но не в руините на Захарна фабрика и не за три месеца.