Гръцки работодатели избягаха, работниците - без заплати

Трима гръцки работодатели изоставят шивашките си предприятия в Сандански. В резултат 400 души остават без работа миналата година. Някои от тях са без заплати насред зима. Трудовите книжки се бавят с месеци и хората не могат да се запишат на борсата. Заради кризата и многото съкращения голяма част от тези хора все още не са си намерили работа. В Сандански тези случаи не са прецедент.

Тези жени най-добре знаят какво е да си едновременно експлоатиран, унизен и в безизходица. И четирите без вина стават жертва на наглото отношение на собствениците на шивашките цехове – Марвел, Ана Мария стил и Ипанема. И тримата собственици са гърци и тримата изчезват и повече не се появяват.

Светла Гъргалянова: "Фирмата ни беше много просперираща, трябваше да имаме работа до февруари месец. Какво стана така и не разбрахме."

Всичко започва с “невинно” бавене на заплати, разказва Светла. Една дата, втора дата – пари все няма. От октомври 250 души от фирма Марвел стоят и чакат. Чакат някой да им плати заплатите. Някой да им върне трудовите книжки, защото без тях не могат да се запишат на трудовата борса.

Светла Гъргалянова: "Значи документите ни бяха вътре във фирмата заключени, никой не смееше да вземе от фирма Марвел работници."

След като социалният министър пуска за издирване гръцкия собственик, най-накрая се появява негов пълномощник, който обработва документите. Договорите обаче са приключени с по-късна дата. И вместо от октомври, шивачките са освободени от 1 декември.

БНТ: Октовмври, ноември все една ги няма?

Светла Гъргалянова: "Да, октомври и ноември... начислени са заплатите, обаче никакви пари не сме получили."

БНТ: За другите ще пиете една студена вода?

Светла Гъргалянова: "Да наистина ще пием...една студена вода."

Месеци по-рано същият сценарий се повторя още два пъти. Лятото - във фирма Ипанема. Пролетта - във фирма Ана Мария стил.

Роза Рушкова: "Документите те изобщо не искаха да ни ги дадат, искахме към борсата да отидем, щото нямахме никакви пари, поне оттам да вземем някой лев."

В момента държавата е безсилна да защити работниците. Проблемът тепърва предстои да се решава.

Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика: "Има пропуски в законодателството. Аз съм възложил работна гурпа в НСТС да работи по тези въпроси, тъй като в тези казуси, когато работодателят напусне страната няма кой да обработи трудовите книжки. По тези три случая с посолството ни в Атина аз съм изпратил писма, връчени са призовките от ГИТ и тези работодатели трябва да се явят тука, ако не се явят ги давам на прокуратурата."

Засега обаче единствен изход за шивачите е да си търсят правата в съда. И да останат клиенти на бюрото по труда. Тези с невзети, но поне начислени заплати взимат обезщетения от трудовата борса. Другите просто търсят работа.

А обявите не изобилстват.

Лиляна Лалева – директор на Бюро по труда в Сандански: "Това са 115 свободни работни места с оглед на това, че в момента в бюрото по труда има регистрирани 410 шивачки."

От трудовата борса казват, че масово хората се записват заради обезщетението, а предлаганата работа отказват. Защото най-често работодателите не подписват с тях трудови договори и плащат под масата. Само след няколко месеца хората отново са на улицата, но вече не могат да се върнат на борсата, защото не са осигурявани. Така омагьосаният кръг се завърта. Едни търсят, други предлагат, а местата си стоят незаети.

Излъчено в "По света и у нас".