Разорението на тракийските българи: Завръщането в Западна Тракия

По време на Междусъюзническата война през 1913 година голяма част от българите по Беломорието са подложени на сериозни жестокости от страна на турците. Стотици хиляди са принудени да напуснат домовете си. След края на войната, когато през октомври е сключен българо-турският договор в Цариград - западнотракийските бежанци се връщат по родните си места. Но заварват опожарени села. Започват всичко отначало.

Теодор Пеев - роднина на Стою Шишков: Землянки, просто един войнишки опок, отгоре закрит с черга и децата им вътре.

В Западна Тракия бежанците идват с надеждата да започнат нов живот. Дори сменят имената на селищата на Трапезица, Цар Крумово. А село Климентиново, близо до Дедеагач, е изградено от нулата, в него се заселват около 200 български семейства от Мала Азия.

Проф. Светлозар Елдъров - Институт по балканистика, БАН: За по-малко от година в селото израстват 157 гроба. Оставени без държавна подкрепа, без помощи, от които се нуждаят. Българските бежанци наистина страдат, съграждайки тази нова България.

Наистина правителството насърчава голяма част от прокудените българи от Македония, Добруджа и други места да се заселят в Западна Тракия, но не им помага. На власт е кабинетът на Васил Радославов, който коренно променя външната политика. От русофилска тя се насочва към Германия, Австро-Унгария и Турция като възможен съюзник за решаване на националните проблеми по пътя на войната. Така по тези места се получава едно двувластие.

Проф. Светлозар Елдъров - Институт по балканистика, БАН: От една страна органите на българската държавна власт и администрация трябва да съжителства и да се съобразява с хората, дейците на бившата Гюмюрджинска западно-тракийска автономна република. Всъщност именно с ония, които извършиха най-големите зверства и престъпления спрямо българите.

Работата на един забележителен българин - Стою Шишков - учител, издател, книжовник помага да се съхранят спомените на бежанците. С лични средства 1914 -15 г. той издава вестник, посветен на българите в Западна Тракия, нарича го "Нова България". С фотографа Крум Савов обикалят Беломорието, а книгите им дават жива картина за трудния живот на българите. Например, този човек на снимката е бил принуден от един турчин да го пренесе на гръб през реката.

Теодор Пеев - роднина на Стою Шишков: Тормозел го е, удрял го е и към средата на реката му е изгризал ушите - нещо нечувано жестоко.

Стою Шишков завещава много от архива и книгите си на държавата. Голяма част от тях са библиографска рядкост, пазят се в Смолянския исторически музей.

Репортажът е изработен със съдействието на Съюза на тракийските дружества и държавна агенция "Архиви".