Президентът Георги Първанов заминава утре за Москва за тържествата, посветени на 65-та годишнина от победата над фашистка Германия. Той ще бъде сред 25-те чуждестранни държавни глави от Европа и Азия, които ще присъстват на военния парад на 9 май на Червения площад.
Президентът Георги Първанов заминава утре за Москва за тържествата, посветени на 65-та годишнина от победата над фашистка Германия. Той ще бъде сред 25-те чуждестранни държавни глави от Европа и Азия, които ще присъстват на военния парад на 9 май на Червения площад. Държавният ни глава няма официални срещи с руския президент Дмитрий Медведев и с премиера Владимир Путин, но ще има възможност да се види с тях, както на парада, така и на приема след тържествата в неделя.
По предварителната програма председателят на Сейма и и.д. президент на Полша Бронислав Комаровски е единственият европейски държавен глава, с когото Медведев има официални разговори.
Докато в Москва текат последни репетиции за парада и градът се готви да посреща чуждестранните гости и ветерани, президентът Дмитрий Медведев постави точка в политическите спорове за ролята на Сталин в съвременна Русия.
Дмитрий Медведев, президент на Русия: „В никакъв случай не може да се говори, че сталинизмът се връща в нашето ежедневие, че ние връщаме символиката, че се каним да поставяме плакати или нещо друго. Това го няма и няма да го има. Абсолютно е изключено. И в това е нашата държавна идеология и моята оценка като президент на Руската федерация.”
В програмно интервю за вестник „Известия” Медведев заклейми сталинизма и обяви, че престъпленията на Сталин срещу собствения му народ нямат оправдание. Руският президент призна и че съветската политика след Втората световна война е донесла нещастие на много страни в Европа. Медведев обаче призова да не се умаловажава ролята на Съветския съюз в победата над фашизма. Според него тези, които сравняват Червената армия по време на войната с фашистите, извършват морално престъпление.
Някои експерти смятат, че и до днес Русия не е осмислила напълно грешките и последиците от репресивната политика на Сталин, с което и обясняват идеализирането му особено сред по-възрастното поколение и левите партии.