Работа извън закона и минимален осигурителен праг - каква е връзката между тях и ще се свие ли сивият сектор, ако осигуригелният праг се промени? На тези въпроси днес се опитаха да отговорят експерти от социланото министрество в специално изследване.
доц. д-р Емилия Ченгелова, Институт за изследване на обществата и знанието към БАН: "Е, ето ние с това изследване показваме, че всъщност според мнението на работодателите МОД не влияе негативно върху тези уязвими групи на пазара на труда. Нискоквалифициран персонал е съкратен само в 17% от предприятията."
Димитър Бранков, зам.-председател на Българска стопанска камара: "Ако става дума за браншове - това са търговията, услугите, ресторантьорството."Същевременно обаче проучването показва, че продължаваме да работим извън закона. 1/5 от работниците признават, че са осигурявани на минималния праг, но в действителност получават по-голяма заплата. Фиктивните договори и доплащането на ръка остават проблем, както и работата без подписан договор. На фона на тези данни, работодателите се разделят в преценката си дали осигурителния праг играе роля в "посивяването" на пазара на труда. Според изследването в близо 23% от фирмите се назначават работници на непълно време, но и тук ключовото остава извън процентите.
доц. д-р Емилия Ченгелова, Институт за изследване на обществата и знанието към БАН: "И тук се спекулира - назначават едно лице на 4 часа - както се шегуват в една фокус група, цитирам ги - назначават те на 4 часа, плащат ти за 8, работиш 12."Работодателите са категорични, че вдигането на осигурителния праг повишава разходите за труд. Изследването показва още, че работниците имат по-ниска трудовоправна култура, което позволява на шефовете им да злоупотребяват с тях.