България изостава за еврото, Естония успя!

За момента България спазва само един от критериите за присъединяване към еврозоната. Това показват данните на ЕК в представените днес в Брюксел пролетни доклади за икономиките на страните извън еврозоната. Докладът за България е част от процедурата за свръхдефицит, обявена преди седмици срещу страната ни заради бюджетен дефицит над позволените от ЕС 3% от БВП. Същевременно комисията препоръча Естония да
въведе еврото от първи януари догодина, защото вече втора година успява да поддържа стриктна бюджетна дисциплина. Отделно от това Еврокомисията предложи нови мерки за предотвратяване в бъдеще на кризи като тази в Гърция. Сред мерките са преглед от Брюксел на националните проектобюджети
преди гласуването им и постоянен механизъм за разрешаване на кризи.

Критериите за въвеждане на еврото се оказват непостижими за България. При таван от 3%, българският бюджетен дефицит за 2009-та е 3.9% от БВП. Очаква се тази година да падне под 3%, но това е само прогноза. Инфлацията също е проблем - при 1% референтна база, България има само до март инфлация от 1.7%, а до края на годината цифрата ще нарасне още. Дългосрочните лихвени проценти също не са в крак с европейските - при 6% таван, в България те възлизат на 6.9%. Единствената светлина в тунела идва от държавния дълг, където българските 17% са доста под таван 60% от БВП. Същевременно Естония, за която се смяташе, че ще приеме еврото заедно с България и Румъния, получи зелена светлина. ЕК препоръчва тя да въведе еврото догодина, ако финансовите министри от съюза също се съгласят.

Жозе Мануел Барозу - председател на ЕК: „Днес е повече от ясно, че Естония отговаря на изискванията и би трябвало да въведе еврото на първи януари 2011-та година. Нека подчертая - в момента никой не иска да изостави еврото, напротив - други искат да го въведат!"

Водена от кризата в Гърция и проблемите на Испания и Португалия, ЕК предложи на страните-членки редица нововъдения, целящи строго спазване на бюджетната дисциплина, особено от страните, въвели еврото. На първо място - строг надзор над националните проектобюджети. Брюксел настоява общите линии на бюджета, особено фискалната рамка, да бъде първо обсъдена сред страните-членки и най-вече с Еврокомисията и тогава да бъде подлаган проектът на гласуване в националния парламент. Инициатива, която според Жозе Мануел Барозу, няма да отнеме думата на суверенните национални парламенти. Той добави, че санкциите за неспазване на бюджетна дисциплина, а именно глоби за страните от еврозоната и спиране на структурни фондове за страните извън еврозоната, ще бъдат по-стриктно прилагани.

Жозе Мануел Барозу - Председател на ЕК: „Без санкции няма да имаме достатъчно доверие. Това е много важно за самите страни-членки - да имат мотивация, за да спазват правилата в еврозоната. Ние се надяваме да не ги използваме и ще даваме време на страните в затруднение да се поправят. Санкциите няма да са автоматични! "

Другата революционна идея на комисията е създаването на постоянен механизъм за разрешаване на кризи. За негова база ще служи Стабилизационният механизъм, приет заради кризата в Гърция, за който ЕС предвиди 500 милиарда евро. За него се предвижда да работи само 3 години и включва система от гаранции чрез двустранни заеми, както и заделяне на пари от бюджета на ЕС. Новият механизъм обаче трябва да бъде постоянен и да бъде одобрен от страните-членки. Мнозина вече го наричат Европейски валутен фонд, но бъдещето му е неясно, особено след изборите във Великобритания и очакваното ново правителство там.