Дирята, която ни остави Валери Петров

Няколко поколения израснаха с историите и текстовете на Валери Петров. Днес се срещнахме с двама от порасналите му герои Олег Ковачев и Виктор Чучков. Те пренасят на екрана неговите герои от “Рицар без броня” и “Йо-хо-хо”. Срещнахме се и с негови колеги по перо - Иван Гранитски и Бойко Ламбовски. Иван Гранитски, издател: - Този мъничък, нежен, уж плах човек всъщност беше един голям дух - той е. Защото неговото творчество е живо. Десетки пъти сме го преиздавали, но мисля, че тепърва нашето общество ще разбере какво е загубило. Бойко Ламбовски, писател: - Остави ни голямо наследство. Прието е в такъв случай да се говори с дитирамби, но нека действително да си даваме сметка, че той в чисто морален план беше еталон за нравствено поведение. Иван Гранитски: - Трябва да кажем, че той е един от класиците на модерната българска литература. Нито една бъдеща история вече не може да мине без Валери Петров, без неговия огромен принос в областта на поезията, на преводаческото изкуство, на басните. Бойко Ламбовски: - Той е човекът, от когото могат да се учат начинаещите автори днес, съчинителите на текстовете на естрадни песни и сценаристи. Неговите произведения изглеждат изпяти като на един дъх, плод на вдъхновение. То е така. Но има голяма работа върху тях и той учи как да бъдем внимателни с употребата на българското слово. Неговите заслуги пред българския език са много големи. Иван Гранитски: - Най- преиздаването, разбира се, са "5 приказки" и "Меко казано" и вече не можем да преброим колко са изданията. Това са неговите последни стихотворения буквално писани преди месеци: "В тъмното зад брезите" - ето ви първото стихотворение: "Нормалните човеци правят-струват, но срещат се, разхождат се, празнуват, със други думи, взимат свойта квота от малките забави на живота, а ти хабиш я с тия драскулки на хартия! - за първи път в таванската си стая бях посетен от мисъл като тая..." Бойко Ламбовски: - Той си остана верен на своите младежки идеи, остана си в това отношение образец на една почтеност, която доста липсва в нашите обществени нрави. Иван Гранитски: - Дори дори и в най-трудните си мигове, той не губеше надежда, тази вътрешна светлина.