Арт щрихи от седмицата

Само във Франция пиесата „Сирано дьо Бержерак" от Едмон Ростан е играна над 15 000 пъти. В Народния театър в София излиза през 1921 г. Постановката е на Кръстьо Сарафов, който изпълнява и ролята на Сирано. Сега ни очаква една нова интерпретация. И какво още?

Сирано отново ни навестява

Този път със смелите решения на Теди Москов. Любимците на публиката са във вихъра си. И показват доста нови щрихи от вече познатите. Привлича ги Сирано, който се е запасил с пълен емоционално-комедиен арсенал. Той си е пак обаятелен, но като че ли става по-нежен и романтичен.

Теди Москов:
- Той винаги е бил нежен, но и добър майстор в боя. Нежно-боен. Имаше едни войници на Монти Пайтън - така... Не е такъв. Той си е влюбен в жена, в боя, във величието, в романтиката във всичко.

Деян Донков влиза в емблематичния образ. Намира общи черти с героя си - особено с детското, което не ги напуска и двамата. И ако досега сте свързвали Сирано с Жерар Депардийо, време е да си го представите по-различен.

Теди Москов:
- Той не го игра хубав. Деян Донков го играе по-добре. Това не се шегувам.

И в новия спектакъл в Народния театър Теди Москов разчита на енергията и импровизациите за сметка на строгото следене на сюжета. Историята на Сирано определено излиза на нов етап.

Прабългарските руни намират ново място в галерия "Аросита"

Знаци, символи, събрани под загадъчното заглавие "Горчиво с цвят на мед". В древен Китай младоженците получавали пробити медни монети, за да останат завинаги заедно, защото думата „тун означавала мед, но и „заедно.

Десислава Денева:
- Епохата на медта е гранична. И не случайно използвам знаци от миналото. Непрекъснато ни заливат с всякакви знаци, нови символи и ние объркани, търсим себе си.

Като реакция на знаковия поток идват картините на Десислава Денева с връщане към миналото. С уникална технология, в която платното прилича на медна плоча - металът, символ на топлината и светлината. Върху него се нареждат прабългарските руни с ново тълкувание.

Десислава Денева:
- Моето тълкувание за това клинописно писмо, за символното дърво, което българите много често са изобразявали, което често показва основните посоки за тях - земя и небе.

След тях се нареждат и знаците за родова принадлежност. Но любимият й символ си остава корабът, като пътуване. Като за човек, който търси себе си в едно дълго и интересно пътуване. Самата картина също тръгва на път. Селектирана е от прочутата аукционна къща Друо в Париж. Очакваме добро продължение.

Джазът това е друга бира

С това мото ще протече афтърпартито на Майк Стърн. Майк Стърн идва специално за фестивала Джаз плюс. На 17 май в НДК майсторът на китарата, ще представи новия си проект, озаглавен Big Neighbourhood. Със силна музикантска подкрепа -Фестът започва още тази вечер с концерта на норвежкия пианист Торд Густавсен в зала "България". Вторият А 16 май е посветен на Испания, с трио "Сумра" и квартетът (Ultra High Flamenco). Последните, както става ясно стъпват на фламенко ритъма и го повеждат към джаза.

Закриването на "Джаз плюс" е на 19 май с групата "Ронин" на швейцарския пианист Ник Берч. Самият той определя стила си като дзен фънк. Повечето от композициите са писани по време на шестмесечния му престой в Япония. Признава, че дълбоко въздействие върху него и върху творчеството му е оказала японската ритуална музика.