София Лорен на 80 (ОБНОВЕНА)

Две икони на световното кино, които никога не крият възрастта си - София Лорен и Бриджит Бардо са родени през септември 34-та година. Френският символ празнува точно след седмица, а днес на 80 става най- популярната италианка - София Лорен. Ако искате да развълнувате жена, кажете й, че с нещо ви напомня на София Лорен! Действа безотказно вече над 60 години - от първия миг, когато светът я вижда и остава завинаги пленен от магнетизма й. „Всичко, което виждате дължа на спагетите"- така в типичния си неаполитански стил Лорен отговаря на вечния въпрос за тайната на красотата. Ако е вярно, че всички пътища водят към Рим, за нея пътуването започва от една улица на малкото градче Поцуоли, на километри от Неапол. За туристите тук няма карти. Просто питаш "кажете нещо за София " - и разказа започва... - Израстнахме в един и същи квартал, но като деца не си играехме много заедно, бях по-голям от нея, - разказва неин съгражданин. - Леля ми беше преподавателка на София, - спомня си една жена. - Но тогава тя не беше толкова красива. Беше си едно обикновено момиче. Имаше война, недоимък и беше много бедна. София Лорен определя трудното детство и бедността като двете най-големи предимства в живота си. Точно те са причина баба й да свали пердето вкъщи и да ушие рокля, с която 15-годишното момиче отива на конкурс за красота и печели билет за Рим. Когато за първи път застава пред камера, снимачаният екип е объркан - прекалено едър нос и бедра и много дълга шия - нищо общо с рецептата за слава в киното...но всяко нейно движение и жест ги оставят безмълвни. Няма неин филм без един кадър...в който репликите са излишни... Кадър, в който върховно е неприличното, но само когато има класа. Сексапилът не се учи, просто се раждаш такъв, казва София Лорен и съветва: винаги ще изглеждате жествена, ако залагате на черното и на семплата прическа. Можем да добавим- и на морала. За толкова години под светлините на прожекторите, върху нея никога не пада сянката на скандални авантюри. Има в краката си Кари Грант, но избира да остане завинаги със съпруга си Карло Понти- продуцент на повечето от филмите й- сред тях и „Чочарка", за който Лорен получава Оскар през 61-ва. Тя не отива на церемонията, защото не вярва, че може да спечели. Половин век по-късно, от Холивуд през Кан до родния Поцуоли, където киното носи нейното име, салоните ще бъдат пълни за последния й филм, в който мястото до нея заема синът й Едуардо, режисьор на „Ла воче умана"- разказ за жена, която води своя последен телефонен разговор с мъжа на живота си.