В неделя продължаваме да ви разказваме за българските училища.
Николай Панайотов, художник: Винаги е имало упадък на някакви места и на някакви цивилизации, и за нас, като хора на изкуството е важно така да ги преосмислим, че да създадем някакви съобщения, които да бъдат общовалидни! Вижте, ние тука сме толкова близко до тази наша вкопчила се в корема ни драма, че не смеем да погледнем, необходимо е малко дистанция, да вземем и да се откажем от нашето непрекъснато чувство за вина или обреченост.
Лариса Панайотова, художник: Това е един разумен проект, ние доста добре го обмислихме, въобще не съжаляваме за това, което направихме. Важна е идеята, която ще ти хрумне, когато купуваш такава голяма страда.Двамата изчистили, белосали и подредили изоставеното училище. Прибрали всички знаци на времето. Всички стаи днес са ателиета и галерии, само една разказва за началото.
Николай Панайотов, художник: Материали и учебни помагала, пръснати, плачкосани, изпочупени …всичко ще бъде изчистено и подредено като музей на изоставеното училище…"И двамата обаче не режат пъпната връв на идеята някога тук отново да бъде училище.
Лариса Панайотова, художник: Идват доста деца през лятото, да рисуват и не само, просто така, да разглеждат, това ги вдъхновява…аз се чувствам много щастлива от това, което правим с Николай.
Николай Панайотов, художник: И изведнъж в тази страна да започне един бейби бум…..черните дъски са прибрани, вратите са прибрани, всеки момент това може обратно да стане пак на училище…Като потвърждение на тази оптимистична версия на живота в обезлюденото училище в село Стоките се чува детски смях. Тук живее и деветмесечната Анджелина. Прохожда между картини и инсталации в класните стаи и обещава историята да продължава безкрай.