Начало
назад
30 години след разрушителното земетресение в Стражица
Стражица сега - 30 години след разрушителното земетресение от 1986-а, което остави хиляди семейства на улицата. Тъжната годишнина ще бъде отбелязана след 10 дни. През последните няколко седмици заедно с оператора Огнян Колчаков работим върху филм, който да отбележи тази годишнина, но и който да даде няколко важни отговора - къде отидоха парите за възстановяването на града, злоупотреби ли някой с помощта и доверието на хората от цяла България, които са се включвали в дарителските кампании. Филмът "30 години в епицентъра" може да гледате тази сряда , в рубриката "В кадър" от 22 часа и 30 минути. Вижте Стражица десетилетия по-късно. Белегът от земетресението все още личи.
Иван Минчев: "По време на земетресението... то беше трагедия. Всичко съборено!"
Николай Христов: "Животът на хората в Стражица и в съседните най-пострадали селища се преобърна на 180 градуса."
Годината е 1986-та. В един топъл декемврийски следобед мощен трус от 5.7 по Рихтер събужда Стражица и региона. Бедствието оставя без дом хиляди семейства. Стотици къщи са за укрепване, хиляди са за събаряне. За децата няма ясли, детски градини, училища- разпръснати са да учат в различни краища на страната. Белегът на бедствието личи и в Попово. И в съседните на Стражица села - Асеново и Мирово. Хората още помнят ужаса на преживяното. Помнят и десетките срещи с държавни ръководители, които са им обещавали бързо справяне с последиците от земетресението.
Димитър Митев, бивш кмет на с. Мирово: "На третия, четвъртия ден такава организация създаде държавата, че... какво да ви кажа- фургоните пристигаха с влекачи. Багерът чака - стоварва ги. Трактористите ги влекат по къщите. За 6-7 дни всички се сдобиха с фургони."
Силно пострадала от земетресението е и художествената галерия. И до днес тази сграда е паметник на разрухата в центъра на Стражица.
Валентина Стойнева, уредник в галерията: "За съжаление, това е единствената сграда, което остана неремонтирана и е в още по-ужасен вид, отколкото при самото земетресение. За 30 години безстопанственост тя е доведена до това състояние."
Датата 7-ми декември 1986-та наистина разделя живота на стражичани на "преди и след"- преди и след земетресението. И докато през годините хората се мъчат да съберат парченцата от разрушения си живот, времето си минава, градът постепенно се възстановява. В последните години и еврофинансирането помага за развитието на Стражица.
Румен Павлов, кмет на Стражица: "В момента ние сме кандидатствали за 16 млн. по два големи проекта. Единият е за пътища, а другият е за основно поставяне на канализационна мрежа - подмяна на водопровода. За в бъдеще продължаваме да работим за промяна на инфраструктурата и за развитието на община Стражица."
Николай Христов: "При нас трусовете вече не са от сеизмичен характер, а повече от демографски характер."
Земетресението не успява да изгони стражичани от родния им край. Прави го обаче "новото време", в което хората трудно си намират работа. И много от тях вече са емигранти.
