Руската православна църква подготвя канонизацията на архиепископ Серафим Соболев и се нуждае от доказателства и свидетелства на миряните у нас за извършените от него чудеса.
Руската православна църква подготвя канонизацията на архиепископ Серафим Соболев и се нуждае от доказателства и свидетелства на миряните у нас за извършените от него чудеса. Владика Серафим е служил дълги години в храма, особено популярен сред българите е със своята благост и с това, че след смъртта си помага на хиляди хора в техните страдания.
Вижте във видеото от криптата на Руската църква репортерът ни Елиана Димитрова, която разказва повече за предстоящата канонизация.
Архиепископ Серафим Соболев е роден през 1881 година в Рязан. Той получил теологическо образование, отличавал се със смирение и доброта, но в същото време и с необикновена твърдост по въпросите за вярата.
След Октомврийската революция владика Серафим заминава зад граница, а през май 1921-а е назначен за настоятел на Руската църква в София. Освен за руснаците в България, се грижи и за българите, за бедните и слабите и остава в спомените с огромната си любов към хората. Майката и бабата на една от жените, дошли днес в храма, са се срещали с него.
Сава Генчева: Онова възхищение, с което моята майка и моята баба са говорили за онзи стил на живот, християнските ценности, които той е насадил в тях, те всичко предаваха и на нас. Тук има една притегателна сила.
Малко преди да почине през 1950-а година една от ученичките на владиката през сълзи му казала, че сега няма да има пред кого да споделят мъките си. А той й отвърнал - А вие ми пишете писма. Оттогава пред неговия гроб в криптата на църквата не престават да идват хора и да пускат писма с молитва.
Много от хората казват, че получават не просто духовно утешение, а реална подкрепа от владиката. Например на едно момиче по Коледа изчезнала чантата с документите.
Цветелина Николова: Три дни прекарах тук идвайки и молейки се на владика Серафим, на третия ден, на 27 декември една жена почука на вратата ми и върна портмонето ми с всички документи и икони, което беше най-ценното за мен.
Христо Петков, служител в храм "Св.Николай": Една жена дойде и каза, че след молитвата към владиката детенцето й е излязло от кома. Всеки ден едно огромно количество хора, над 500 човек минимум, идват за поклонение тук.
Сава Генчева: Към който българин да се обърнете, винаги биха казали, че да, той трябваше отдавна да бъде канонизиран.
Остава всичко да бъде официално документирано, за да може да бъде извършена и самата канонизация. За това можем да помогнем и ние българите.