Всеки втори софийски дом е обиран

Близо 4 000 семейства годишно в столицата пропищяват от кражби. Полицията успява да разкрие едва около 5% от обирите по домовете. Краденото се пласира главно чрез заложни къщи, които в момента са в законова безтегловност.

Експерти от Министерството на финансите са изготвили наредба за контрол върху заложните къщи и очакват до края на месеца тя да бъде обсъдена в МС. Наш екип заедно с криминалисти тръгна по стъпките на престъпленията.
Установи, че дори и най-защитената брава може да забави крадците най-много 15 минути.

И СОТ-овете не помагат, защото крадците ползват заглушителни устройства. Ако пък целта е уличен банкомат престъпниците прекъсват електрическото захранване на цяло каре.

Най-добрите крадци по домовете са от София, и по-точно от квартал Люлин. Преди да направят удар, проучват набелязания адрес – лепят хартийки по вратите, слагат бисквити под изтривалките. Освен обира важна част от плана е и оттеглянето.

Полицай:
"Организират се в групи по четири пет човека. Много стройна организация, изключително дискретни, контактуват единствено и само по между си, избягват контакти с други лица, които биха могли да ги предадат".

Полицай:
"Обучават се по следния начин – набавят си инструменти, контактуват с ключари от ключарски ателиета, ползват информация от Интернет".

Крадците най-вече са непълнолетни или с чисто съдебно минало. Така ако бъдат задържани, лесно излизат на свобода с мярка - парична гаранция.

Главна роля за просперитета на крадците играят заложните къщи. Те ежедневно пласират огромно количество крадени стоки. Неотдавна младеж си харесал телефон в такава къща, цената му там била триста лева, а в магазина осемстотин.

Калоян:
"Човекът каза, че ще ми направи отстъпка ако го взема веднага, нямал зарядно, нямал писалка, попитах за бележка, но ми казаха, че не могат да ми дадат такава".

Не след дълго дознател от седмо РПУ кани Калоян на среща в полицията. Телефонът бил краден.

Калоян:
"Разбрах, че шанса да си върна парите е минимален".

Крадените вещи в заложните къщи обикновено се вадят от под рафта, и най-често се продават само на постоянни клиенти. Но не винаги е така. Изготвят се фалшиви договори за заложени в къщата крадени вещи, като се използват данните на някого, който, преди две години, например, е заложил вещ, но той въобще и не подозира, че години след това продължава да се води залогодател на неща, до които дори не се е докосвал.

Финансовото министерство изготвя наредба, според която служителите на МВР и на Комисията за защита на потребителите ще могат да извършват много по-строг контрол върху заложните къщи.

Юристка от комисията за защита на потребителите:
"Тя се подготвя сега е първияТ нормативен акт, които ще уреди дейността на заложните къщи".

Юристка от комисията за защита на потребителите:
"Има задължения всяка една заложена вещ отделно да е опакована, и да е сложен на нея заложния билет, това е специален документ, с които се оформя договора".

Според специалисти, ако се окаже тотален контрол над заложните къщи, ръстът на кражбите по домовете ще намалее значително. Не е нормално да има легални търговски обекти, в които със съвсем малко усилие се продават много крадени вещи. Не че само заложните къщи са проблемът, нужен е още ресурс в полицията и ефективно правораздаване. Все от някъде трябва да се започне.