(Или как посреща Нова година семейство с 34 деца ).
Джийн Бригс: Причината е нашата вяра. Ние вярваме, че децата са дар от бог. Затова осиновяваме деца, които имат специални нужди и трябва да имат семейство.
Пол Бригс: Ние осиновяваме децата, които никой друг не иска. Това ги прави специални за нас.Андрю в България се е казвал Дончо, незрящ е и с тежка мозъчна операция. Грейси е била Диана, аутист е.
Джийн Бригс: Мисля, че ни отне около година, за да ги осиновим. Започнахме през декември и следващия декември, всъщност точно на Коледа, летяхме към вкъщи заедно с тях.Всяка сутрин отбор приготвя закуската. Ползват и доста пластмасови прибори, но пак пускат миялна машина поне два пъти на ден. Пътуват с няколко 15-местни ванове.
Пол Бригс: Основното нещо е организацията. Джийн има меню за всеки ден от седмицата и когато отидем в магазина, знаем точно какво трябва да купим. Всеки знае какво точно има да свърши вкъщи. Когато сме на ваканция - как да се разпределим по стаите, как да си поръчваме храната. Най-важното при голямото семейство е организацията. Къщата ни - разширявали сме я три пъти досега. Започнахме от 2400 кв. фута, а сега е над 5000. Добавяхме спални, добавяхме бани, разширихме кухнята си. Децата споделят стаите си, но всеки има легло и свое собствено пространство.Сега се подготвят да посрещнат още четири деца. Защото сърцата им са по-големи от къщата.