Живите класици на карикатурата с обща изложба

Галерия "Райко Алексиев" събра заедно пет големи имена на бъргарската карикатура. Велин Андреев, Милко Диков, Генчо Симеонов, Иван Веселинов и Стоян Дуков - всеки от тях със своя визия за смешното и тъжното в живота около нас. Анимация, илюстрация и карикатура - това е житейският им кръг за повече от 50 години, а в центъра е смехът.

Авторите се определят като "младежка бригада в напреднала възраст", а младите ги наричат още "живите класици". Карикатурата трябва да е преди всичко смешна, с възможно най-малко текст, твърди доайенът Велин Андреев.

Велин Андреев: "Многото приказки и философски карикатури - има такава тенденция. То е вестникарско изкуство, то се е родило във вестника. Бедата е, че повечето наши колеги са самодейци, така че качеството пада."

Милко Диков: "Мисля, че ние карикатуристите сме последните лунатици и фантасти, защото вярваме, че карикатурата ще спаси света. Няма да го спасим, но ще го направим по-смешен, а това не е малко в наше време."

Генчо Симеонов: "О, карикатурата е нещо много смешно и умно и доста неща още."

Репортер: "Кажете едно поне?"

Генчо Симеонов: "Отражение на живота."

Понякога смехът е през сълзи и дори мастилото по четките им нагарча, а широката усмивка е само маска на онова, което искаме да бъдем. Но така е в живота, нареждат мъдро в рисунките си петимата повелители на смеха.

Иван Веселинов: "Това е животът. Колкото и да го боядисваме, да го оцветяваме, да го колорираме, той ще си остане такъв, защото иначе ще ни бъде много скучно. Всичко се движи в тази човешка амплитуда от раждане до смърт."

Стоян Дуков: "Това е обратната страна на живия живот, защото го вижда през една друга лупа. Обикновено вижда деформациите и се опитва да ги изправи."

В пространството на галерията има много смях, ирония, сатира и гротеска и сякаш карикатуристите ни казват да приемаме живота с черното, бялото, сивото, ежедневното и само тогава можем да открием яркия цвят, който може да преобърне скуката и да ни промени.