Как е възможно хора с психични заболявания да имат оръжие - този въпрос не си задаваме за първи път. Мария Чернева се опита да намери отговора и да изясни защо се стига до подобни случаи.
Какво разбра - човекът е с диагноза, но и с оръжие - защо е възможно това?!
Мария Чернева: В случая съвсем легално - Лъчезар Найденов си е купил въздушния пистолет само срещу лична карта. Това е режимът. Бележка дали се водиш на отчет към психодиспансер се иска само за огнестрелно оръжие. Но такъв отчет не се води, така че и този режим може да се каже, че е свободен. Експерти отдавна настояват да се въведе психотест за агресия, която не винаги е свързана с психично разстройство, но това е друга тема.
Бил ли е под наблюдение?
Мария Чернева: Ако питаш дали психичното му заболяване е било наблюдавано - Не. Дори повече - той е спрял да си пие лекарствата. Лъчезар има дълга история на психичното си заболяване и определено не влиза в категорията опасно болен. Той е опасен само за себе си, имал е няколко опита за самоубийство, от там и опита за палеж в полицейските анали. Заради кризи е попадал многократно в психиатрията в Нови Искър, но проблемът е че след болницата излиза в нищото. Сам в къщи, изолиран. Няма социална рехабилитация, работа в групи, различни психотерапии. Нищо. А психичната криза изисква след това усилия да се възстанови, това което болестта е взела. След инсулт човек се нуждае от рехабилитация. Психично болните в България, обаче не получават тази грижа и имаме множество примери от новините - за неглижирано, задълбочаващо се психично разстройство при което и една искра стига, да провокира опасно поведение. До какво води изолацията и смисълът на рехабилитацията - чуйте от двама потребители на психично-здравни услуги и един психотерапевт.
Александър Тоцев - организация на потребители на психично здравни услуги - Без да имаш ангажиментите без да имаш социалната среда, хората, които са около тебе - изолираш се, започваш и да не си пиеш лекарствата ако не се срещаш с психиатър.
Чернева: Кризата се задълбочава така ли?
Точев - Много се задълбочава, започваш да си изграждаш собствен свят, да си изпитваш своята параноя, да изпитваш своята мнителност.
Сабина Найденова - организация на потребители на психично здравни услуги - Едно влизане вече в някакви свои светове, които са просто само една крачка разстояние от поредната психоза. Защото какво е психозата влизане в един несподелен от останалите свят.
М. Ч. - Трябва да се погледнете през очите на другите ли?
Тоцев - Много е важно обратната връзка с други хора, които знаят за твоето състояние.
Найденова - Групата е много ценна с това, че тя дава като в огледала отражението на това как си.
Ангел Томов - психотерапевт ЦПЗ-София - Даваме му на човека едно етикетче, че той е психично болен и не може да прави нищо повече и се отърваваме от него. Няма система, която да го задържи социално активен. Освен лечението, което се прави тук хората са включени в различни дейности. Могат да видят себе си като част от обществото. Познавам такива хора, които си имат и семейства изгледаха си децата и се грижат за тях и са пълноценни хора въпреки тежката диагноза.
Мария - Изводът - Изолацията на болни определено не е решение, а е част от проблема... Лъчезар няма никаква извънболнична подкрепа - на социални работници и психолози, спрял е хапчетата си - логично, има криза - логично, т.е. Лъчезар е жертва на обърканата шизофренна система за психично здраве, за която вина носим и ние и бездействието на институциите и лекарите.
Чуй новините
Подкаст
