Хора на инвалидни колички, с патерици, с нарушено зрение. Една тъжна опашка! Опашка за домогване до "независим живот". Тук важи правилото - първият печели, защото финансиране за всички няма да има - поне така си мислeха хората по опашките. Ала друго се опитваха да им обяснят от oбщината - от снощи та до ранни зори.
Минка Владимирова - дир. на Дирекция "Социални дейности" в СО: - Двата извода са: първият - че тази наредба е добра и вие я харесвате; и вторият - че все още се чувствате страшно несигурни в това, което ние ви казваме.
А това, което искаха да им кажат е, че заради по-голямото финансиране на програмата тази година, има и по-голяма вероятност всички 1400 инвалиди, които са подали документи днес, да получат асистент. Така или иначе обаче около 200 души само от Люлин посрещнаха първия ден на декември в двора на местната социална служба. Вчера тук оставихме Спаска, пак тук я намерихме днес.
Спаска Давранова: - Надяваме се след това, което се случи тези два дни, другата година да има по-добра организация. Трябва да бъде премахнат този страх у хората, че документите им няма да бъдат приети навреме и няма да бъдат разгледани. За нас е много тежко без асистент! Това е много важно да имаме човек до себе си!
Спаска беше сред първите, които подадоха своите документи. Тръгна си спокойна, че ще получи своя асистент. Този репортаж ще завършим с оптимистичната й усмивка. За да повярваме, че има и добро! И за да не допускаме никога повече такива тъжни опашки ...
Чуй новините
Подкаст
