Хора на инвалидни колички, с патерици, с нарушено зрение. Една тъжна опашка! Опашка за домогване до "независим живот". Тук важи правилото - първият печели, защото финансиране за всички няма да има - поне така си мислeха хората по опашките. Ала друго се опитваха да им обяснят от oбщината - от снощи та до ранни зори.
А това, което искаха да им кажат е, че заради по-голямото финансиране на програмата тази година, има и по-голяма вероятност всички 1400 инвалиди, които са подали документи днес, да получат асистент. Така или иначе обаче около 200 души само от Люлин посрещнаха първия ден на декември в двора на местната социална служба. Вчера тук оставихме Спаска, пак тук я намерихме днес.
Спаска Давранова: - Надяваме се след това, което се случи тези два дни, другата година да има по-добра организация. Трябва да бъде премахнат този страх у хората, че документите им няма да бъдат приети навреме и няма да бъдат разгледани. За нас е много тежко без асистент! Това е много важно да имаме човек до себе си!
Спаска беше сред първите, които подадоха своите документи. Тръгна си спокойна, че ще получи своя асистент. Този репортаж ще завършим с оптимистичната й усмивка. За да повярваме, че има и добро! И за да не допускаме никога повече такива тъжни опашки ...
Над 9 часа продължиха две трансплантации, дали шанс за живот на жени със сърдечна и бъбречна недостатъчност
Поскъпването на горивата - транспортни фирми във Варна вече търпят сериозни загуби
Илияна Йотова: "Не остарявай, любов" – зовът на Михаил Белчев е послание отвъд времето
На 406 000 км от Земята: Мисията "Артемис II" навлиза в сюблимния си момент