За медиите и "завладяването на държавата"

Хората трябва да знаят кои са собствениците на медии у нас, за да правят информиран избор какво да гледат или да четат. Това е един от изводите на Центъра за изследване на демокрацията.

По време на дискусия, посветена на свободата на медиите, се чуха и идеи за създаване на регистър на публичните средства, които отиват за медии. Регулацията на електронните и печатните издания беше основна тема в дискусиите. Кристиян Шпар-ръководител на медийната програма на Югоизточна Европа на Фондация "Конрад Аденауер": В почти всяка страна по света политици, компании и други организации се опитват да влияят на медиите, за да прокарват публично своите съобщения. Но трябва да се прави голяма разлика кога всички играчи следват едни и същи правила и кога не. Марси Рийз- посланик на САЩ в България: В България проблемът е в това, че в много случаи ние не сме информирани кой е собственикът на съответната медия и съответно потребителят не може да си направи изводи относно обективността на това, което чува или чете.

д-р Огнян Шентов- председател на Центъра за изследване на демокрацията: Термина ,, завладяване на държавата" не е нов, не е нова концепция и той обозначава един особен вид корупция, един особен вид политическа корупция, който се различава от традиционната политическа корупция, при която имаме както знаете опити за неизпълнение или за заобикаляне на закона, норми, регулации, за купуване на вличние. Но това става в процеса на прилагането на вече съществуващи норми и регулации. Докато при завладяването на държавата този целия процес е изтеглен хронологично напред. Частни интереси в олигархични кръгове въздействат върху самото формиране на политиката на държавата, върху подготовката и писането на законодателство, на регулации. Това е от тази гледна точка е много по-тежка и сериозна форма на политическа корупция. И това ме води към втората част на проблема. Поради тази причина завладяването на държавата е много сериозен проблем и връзките с проблемите на сигурността. Точно поради тази причина, поради това, че различни сектори в различните страни по различна степен са завладяни от частни и олигархични интереси- това създава големи рискове за националната сигурност. традиционно знаете енергетиката е такъв сектор и в нашата страна, но не само. Тези въпроси за завладяването на държавата имат много директен, много директно значение за сигурността на страната и за състоянието на нашите отношения с нашите партньори, както в НАТО, така и в ЕС. Кристиян Шпар- ръководител на на Медийната програма на Югоизточна Европа на Фондация ,,Конрад Аденауер": В почти всяка страна по света политици, компании и други организации се опитват да влияят на медиите, за да прокарват публично своите съобщения. Но трябва да се прави голяма разлика кога всички играчи следват едни и същи правила и кога не. Репортери без граници поставят България на 106 място по свобода на словото между страните Непал и Конго. В българия дори най-критичните журналисти не са систематично преследвани от властите. В края на краищата страната е преследвана от ЕС, но НПО-та като ,,Репортери без граници" също разглеждата условията вътре в медийния сектор например класификацията, която споменах включва условията на журналистите, на тяхното работно място. затова трябва да разгледаме различните форми на натиск върху журналистите. Политици- да- от държавата, която е най-големия работодател, рекламодател-да, но също и частните рекламодатели влияят върху медиите и най-вече там влияят собствениците. Когато говорим за всичко това трябва да знаем, че медиите често нямат амбицията да дават най-добрия журналистически продукт, а по-скоро да удовлетворяват някакви интереси. Като инициатива посветена на качеството на журналистиката и свободата на медиите програмата ан Конрад Аденауер иска да подкрепя професионалните проекти, които хвърлят светлина върху тези неща. През 2014 ние публикувахме първото широко изследване по тази тема с помощта на български експерти. Марси Рийз- посланик на САЩ в България: аз самата по една случайност съм бивш радиожурналист и наистина уважавам високо работата на репортерите, на редакторите и съм респектирана от основната роля на медиите в демократичното общество. Свободният поток на информация е от ключово значение за съвременния свят- навсякъде, така че свободата на медиите е тема, която е важна в целия свят. Вие сте избрали днес да обсъдите концентрацията на собствеността върху медиите. Това е важна тема и според мен и определено влияе върху свободата на медиите, която пък от своя страна е ценност, която всички ние държим да бъде спазена. В едно демократично общество медиите имат ключова роля да информират гражданите и гласоподавателите и също така да стимулират открити програми, дебати и дискусии по обществените политики. Всички говорим за това, че правителството работи за хората и е назначавано от хората. Но едно такова правителство не може да работи добре ако нямаме открит дебат относно публичната политика ако гласоподавателите не са информирани добре за хората, за които трябва да гласуват, за идеите , за концепциите, които се предлагат. Хората чуват различни гледни точки и по този начин системата може да работи безпроблемно. В допълнение към това медиите могат да помагат на хората да разберат, да се ориентират в света, в който живеем, както на по-високо ниво, така и по отношение на глобалното развитие. Също така местни, социални проблеми като корупция, обществено здраве, гражданско общество, образование и как всичко това влияе на средностатичстически зрител или читател. Особено в днешни дни с оглед на широкото разпространение на електронните медии хората имат достъп до информация от множество източници, имаме толкова информация, която присъства около нас, че определено ни е трудно да подберем коя точно да проследим и на коя да се доверим. Говорим днес за концентрацията на собствеността на медиите, защото въпреки богатото меню от информация, което ни се предоставя гражданите в едно общество, в един медиен пазар, където собствеността е ограничена и е в ръцете на няколко групи получават субективни становища и по този начин на мнението на обществото бива повлиявано само еднопосочно. Ако се изразим по друг начин, можем да кажем, че ако приемаме че целта на медиите е да информират обаче гражданите винаги получават само частична информация, чуват само част от цялата история, тогава тези граждани не могат да бъдат наречени добре информирани граждани. Мисля, че можем да признаем, че в България проблемът в в това, че в много случаи ние не сме информирани кой е собственика на съответната медия и съответно потребителят не може да си направи изводи относно обективността на това, което чува или чете.