Чуваме ли гласа на тийнейджърите и имаме ли време да се вслушаме в него? В следващия репортаж ще ви покажем историята на една цигуларка, която напуска училище заради проблеми в семейството.
Мария: ,,Аз го приех много тежко. Тогава бях в емоционален срив и някаква черна дупка и спрях да ходя на училище за известно време."Мария прекарва целия осми клас извън училището. Успява да скрие всичко от своите родители. Споделя, че сама се е опитала да разреши проблемите си. На улицата лесно намира нови приятели, заедно скитали по цял ден, търсейки свободата и бягството от действителността. Едва година по-късно родителите на Мария разбират какво се случва. Тогава потърсили помощта на психолог в опит да разберат причината за проблема.
Мария: ,,Аз им я казах. Даже през цялото време им я повтарях. Те през цялото време не ме разбираха. За тях аз съм просто дете, което трябва да ходи на училище, трябва да е машина по свирене и трябва да е отличник."Мария не срещнала разбиране и в училище, където се чувствала безпомощна, защото не можела да смогва с материала.
Мария: ,,В училище повече от учителите ми нито имат връзка с учениците, нито помагат с нещо."Един от хората, в които Мария намира опора, е Румяна. Тя работи с проблемни семейства. Румяна споделя, че родителите все по-рядко се заслушват в гласа на своите деца.
Румяна Атанасова: ,,Родителите като не им обръщат внимание и те колкото и да говорят нищо не става."След година скитане Мария отново се връща в училище. В момента е девети клас. Решена е да продължи образованието си в чужбина и упорито продължава да свири на цигулка. Мечтата й е един ден да стъпи на голямата сцена.