Кристалина Георгиева за кризите през 2011

2010 година беше много тежка, а 2011-та започва с големи сътресения. Това заяви в студиото на "Панорама" Кристалина Георгиева, еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и управление на кризисни ситуации.

Ако тръгне имиграционна вълна от арабския свят, това ще е много голям проблем за Европа. Заради Тунис и Египет от новините напоследък изчезна Судан, а там през юни месец ще се появят две нови държави, обясни Георгиева.

Ние, като европейци трябва сме ангажирани с демократизацията в света, да работим много сериозно за това да има прозрачност в управлението, да има отговорност в управлението, ние трябва да се молим за най-хубавото, но да сме готови за най-лошото, каза още тя.

Цените на хранителните продукти в цял свят отиват нагоре, не само в България, подчерта еврокомисар Георгиева.

Пълен текст на разговора

Водещ Бойко Василев:

Кристалина Георгиева, още веднъж здравейте. Бих ли могъл да нарека късмета ви типично български. Откакто сте еврокомисар по кризите, те следват една след друга - Хаити, Чили, Пакистан, целият арабски свят в момента.

Кристалина Георгиева:

Моята надежда е, че връзката е по обратния път - има комисар за кризи, защото има толкова много кризи по света. Но действително 2010 година беше много тежка година и сега виждаме, 2011 започва с големи сътресения. Аз бях в Йемен, когато президентът на Тунис избяга в Саудитска Арабия. Президентът на Йемен Салех, който е там от 32 години, веднага свика правителството си и надеждата беше, че ще се хвърли малко пушек в очите на хората, ситуацията ще се успокои. Но това не стана. И в последните 10 дни действително в еднопосочна улица попадат арабските режими, защото един след друг там лидерите се явяват и казват на народа, ние повече няма да кандидатстваме и нашите деца няма да кандидатстват, само и само да се успокои тълпата на улицата.

Водещ:

Добре, до тук добре. Обаче ако тръгне миграционна вълна, Европа готова ли е?

Кр. Георгиева:

Това е много много сериозен въпрос, защото ако няма бързо успокояване на ситуацията в тези страни, където има огромна бедност, Египет е най-многочислената, Йемен е най-бедната. Но даже в Йемен има 23 милиона души. Ако тръгне миграционна вълна, това ще бъде много голям проблем за всички нас. Погледнете какво стана в Брега на слоновата кост. Там се водят битки между избрания и неизбрания, но хванал се за стола си президент, и 30 хиляди души вече отидоха в Либерия, също бедна страна. Ако продължи този процес, тя ще се дестабилизира. И знаете ли кое е много интересно - когато се събраха в Африка лидерите съвсем наскоро, те си говориха за Египет, за Тунис, за Йемен, но най-големият им приоритет е една криза, която сега изчезна от екраните - Судан. В Судан се появяват две нови държави през юли месец. Как ще се отрази това на света, което значи за нас, в Европа, какво? Че ние трябва да сме ангажирани с демократизацията в света, че ние трябва като европейци да работим много сериозно за това да има прозрачност в управлението, да има отговорност в управлението и ние трябва да сме, така да се каже, да се молим за най-хубавото, да сме готови за най-лошото. В моята област това означава - ние правим планове, ако има, да кажем, излизане на население от тези страни - какво правим? Къде ще бъдат лагерите, как ще ги храним? Тук си говорим за цените на храните в цял свят. Това не е проблем на България. В цял свят цените на хранителните продукти отиват нагоре. Как ще се организираме? Според мен важното е да мислим за това какви сериозни инструменти, заангажирано с тези хора, които сега ги показвате, тези, които искат демокрация, но не фундаментализъм, какво им предлагаме, каква надежда им предлагаме на тях?

Водещ:

Бежански лагер на Капитан Андреево, не дай си боже.

Кр. Георгиева:

Всичко е възможно, всичко е възможно. Засега. . .

Водещ:

Не искам да чертая мрачни сценарии. Не искам да чертая мрачни сценарии, обаче кажете за Йемен, само едно нещо, което ние не можем да си представим за там?

Кр. Георгиева:

Да се намирате в едно и също време в 12 век и в 21 век. Това е Йемен. Йемен е страна, която... най-бедната от арабските страни, с 45 процента от населението бедно, 60 процента безработица сред младежта, ако може това да си го представите.

Водещ:

Не.

Кр. Георгиева:

23 милиона население, 63 милиона оръжия. Аз видях там толкова много калашниковци и картечници на едно място и в същото време много гостоприемно население, което между другото ни помага на нас, европейците, да живеем малко по-добре. Защо? Защото те приемат на тяхна територия сомалийски бежанци. По официални данни 250 хиляди души, по неофициални - 600-700 хиляди. Голяма част от тях можеха да са по пътищата в Европа, за тях трябваше да отговаряме ние.

Водещ:

Болен здрав носи е положението.

Кр. Георгиева:

Така се получава, да.

Водещ:

Обаче разбират ли българите, ето слушат ви сега нашите зрители, разбират ли те къде се намираме, в коя част на света се
намираме ние?

Кр. Георгиева:

Ами знаете ли, това, което чухме и тази вечер, е, че ние си имаме повече фокус на нашите вътрешни проблеми. Малко по-Е гледаме на това какво става в света около нас. Всички тези неща, за които говорим тази вечер, имат отражение и върху България, и като риск, и като възможност. И аз смятам, честно казано, че ние трябва да гледаме на тези възможности да позиционираме страната. . . например вие показахте на екрана тези, които. . . арабите, които са завършили в България. Те са наш естествен съюзник, ако ние искаме нашата икономика да бъде отворена, повече отворена към този свят, ама не работим много с тях. В България има две теми, които са много големи теми - едната за образованието. Нашият народ става все по-необразован, нашите деца се оказва, че отиват на опашката по образование. Ако не го реформираме, как можем да позиционираме страната ни за добро бъдеще? Аз не знам как. Или да кажем, да погледнем преместването на центровете на растежа. Те отиват към Азия, към Латинска Америка, към Африка. Какво значи това за нас, каква е стратегията, която ще преследваме, за да направим от тези изменения благоденствие за българския народ?

Водещ:

Покрай флашките има ли енергия за тази работа?

Кр. Георгиева:

Ами, ние живеем в света на Уийкилийкс. Трябва да кажа, че навън има много по-интересни за света истории и като че ли в България сме повече, така, вперени в пъпа си, ако мога така да кажа. Е, това е нещо, което със сигурност трябва да го оставим, ами това, че ние си говорим, днес си говорим тук за какво станало преди 10 години, преди 5 години, преди 20 години. Това е важно, но помага ли ни да живеем по-добре утре? Как можем да създадем в нашия народ чувство за посока в света, който ние познаваме, знаейки, че ние сме малка страна, трябва да се съобразяваме с този свят и да накараме българина да се почувства господар на съдбата си, да повярва в себе си. Това няма да стане, ако хабим цялата си сила в разговори, които са важни, важно е да имаме прозрачно общество, важно е хората да вярват в закона, много е важно, но също така е важно да имаме перспектива за бъдещето.

Водещ:

Обаче защо оптимизмът не е толкова на мода у нас?

Кр. Георгиева:

Аз, честно казано, не го разбирам това, защото, когато човек гледа България отвън, тя изглежда по-добре, отколкото когато човек я гледа отвътре.

Водещ:

Ами, ние я видяхме с немския депутат, чак ти е неудобно, че той хвали.

Кр. Георгиева:

Хората. . . и не само той, много хора казват за България - браво на вас, вие постигнахте макроикономическа стабилност. Като
им кажем, че нашият външен дълг е 15 процента от брутния продукт, хората се смайват, защото по маастрихтските критерии можем да вървим нагоре до 60 процента и сме добре. Когато им кажем, че нашата безработица, тук, в столицата, ни е все още 3-4 процента, те просто не могат да повярват, че тази страна, в тази малка страна, която е сандвич между двете с най-тежки проблеми страни в нашия регион, от едната страна Гърция, от другата Румъния, това са двете страни, които регистрират отрицателен растеж за тази година, за миналата и за тази година, и ние сме между тях. Но вътре в България като че ли хората имат по-такава, черна картина за себе си. Аз ще ви кажа друго, аз пътувам по света и виждам мизерията, бедността, истинското отчаяние го гледам в лицето. И даже там. . . хаитяните, 250 хиляди души умряха, даже там като че ли има повече вяра във възможностите да се справим с проблемите, да вървим напред, повече такава сила. Ние трябва да. . . затова, ето тази вечер имаме тук интересен разговор, хубаво ще бъде във всеки един. . . може би това е вашата роля, във всеки един такъв разговор да кажем какво можем да направим ние в България утре българинът да живее по-добре, кое е позитивното послание, което може да чуе от нас.

Водещ:

Ами не знам, аз. . . не ни ли трябва някаква национална мечта. Ние все някъде искаме да влизаме, преди в Европейския съюз и НАТО, сега в Шенген и в еврозоната. Как ви изглежда това като национална мечта и психология.

Кр. Георгиева:

Е, то е добър магнит да ни тегли напред и нищо лошо няма в това да влизаме в клубове. . .

Водещ:

Не, не, аз не казвам, че е лошо.

Кр. Георгиев:

Не, но. . .

Водещ:

Нашата роля къде е тук?

Кр. Георгиева:

. . . но няма да ни. . . няма да направи живота на българите автоматично и веднага по-добър. Той ще стане по-добър, ако ние си кажем, ние като нация знаем, че можем да живеем по-добре, защото можем да бъдем образована нация, интелигентна нация, която работи с висока производителност в страната, създава добра организация за своя народ и е привлекателна като място за инвестиране за света. Това можем да го направим, аз в това съм убедена.

Водещ:

Аз... казвате един вид мечта, национална, нека да кажат и другите по една мечта и да завършим.

Кр. Георгиева:

Мен са ме питали за мечта, винаги съм си казвала - моята мечта е. . .

Водещ:

Не, не, национална мечта говорим.

Кр. Георгиева:

Национална мечта за България е ние да сме привлекателно място, другите да дойдат да живеят у нас. И не е невъзможно, защото ние сме били такава държава, можем пак да бъдем. Но да оставим тук г-н Цветанов. . .

Водещ:

Кажете буквално. . .

Кр. Георгиева:

Младите да кажат те виждат света.

Цв. Цветанов:

Аз искам да кажа за приоритетите, които реализира България през последните няколко години, и те са много съществени и много важни. Това не е влизане чисто в един клуб, вкойто смяташ, че придобиваш някакво по-високо ниво на съществуване. Влизането в НАТО, това е гаранция за национална сигурност, защото ние неутрализираме външните фактори за външна атака към страната. Влизането в Европейския съюз даде свободата, която беше една от мечтите на българските граждани в началото на демокрацията. Влизането в Шенгенското пространство дава перспективата за свободното придвижване без граници в страните от шенгенското пространство. Ето това ще даде възможност за повече посещаемост, повече бизнес, повече туризъм, и това ще дърпа и икономиката нагоре. В еврозоната - това ще има единната валута за плащане в страните от еврозоната, което също е добре. Една Естония, тя отчита като положителен резултат въвеждането на еврото само от 1 януари 2011 година, така че трябва да има приоритети и трябва да има идентичност на нацията, която да ги отстоява с националните си приоритети.

Водещ:

Г-н Гечев, една дума и от вас, моля една дума.

Явор Гечев:

Две мечти, първо, мечтая си младите хора да не са 85 хиляди човека безработни, а толкова да се върнат от Западна Европа още. Мечтая си брутният национален продукт от земеделие да стигне 15 процента в следващите 4 години, и понеже си говорехме за храни, 30 процента в момента, само храните, които консумираме в България, са български, мечтая си да са 90 и още 90 да изнасяме навън.

Водещ:

Кристалина Георгиева, още веднъж, и с това да завършим, да.

Кр. Георгиева:

Аз смятам, че ние тук се обединихме около. . .

Водещ:

То така става в "Панорама".

Кр. Георгиева:

. . . където имаме да влизаме, ще влезем, ще си го превърнем
в цел, и страната ни ще стане магнит за комшиите.

Я. Гечев:

Всъщност каквато е била.

Кр. Георгиева:

Каквато е била, и каквато ще бъде пак.

Водещ:

Добре, то така става в "Панорама" - караме се, караме се, накрая се обединим за нещо и ето го, един час минал. Благодаря ви.